Извънземният живот вероятно съществува някъде във Вселената, но достигането до Земята би било изключително трудно дори за технологично напреднали цивилизации.
Това твърдят учени, ръководени от специалиста по аерокосмическо инженерство Кай Джеймс от Технологичния институт в щата Джорджия, пише Телеграф.
Темата привлича нов интерес след поредицата от разсекретени доклади и видеоматериали за неидентифицирани летящи обекти, публикувани през последните години от американските власти. Именно въпросите на студенти провокират Джеймс да анализира какви технологии биха били необходими на извънземна цивилизация, за да достигне нашата планета.
Огромните разстояния остават най-голямото препятствие
Според учения всяка цивилизация, която иска да осъществи междузвездни полети, трябва да разполага с технологии, позволяващи преодоляването на десетки, стотици или дори хиляди светлинни години за сравнително кратко време.
„Ако разглеждаме познатите ни закони на физиката, подобно пътуване изглежда изключително трудно. Това означава, че в наблюдаемото пространство около нас вероятно няма извънземни посетители, а твърденията за срещи с тях най-често могат да бъдат обяснени с погрешни интерпретации или измами“, смята Джеймс.
Антиматерията не решава проблема
След серия изчисления екипът му стига до извода, че дори най-обещаващите концепции за космически двигатели биха срещнали сериозни ограничения.
Сред най-често обсъжданите варианти е двигател, използващ антиматерия. Теоретично той би могъл да ускори космически кораб до около 10% от скоростта на светлината – приблизително 30 000 километра в секунда.
Въпреки това подобна технология остава практически недостижима. До момента учените на Земята са произвели само минимални количества антиматерия на цена от стотици милиони долари. За захранването на междузвезден кораб биха били необходими ресурси на стойност трилиони долари.
Освен това дори при такава скорост изминаването на една светлинна година би отнело около десетилетие.
Термоядрените двигатели също имат ограничения
По-реалистична според някои специалисти е концепцията за термоядрени двигатели, работещи чрез мощни магнитни полета и плазма.
И при тях обаче очакваните скорости са значително по-ниски – около 500 километра в секунда, което е далеч от необходимото за ефективни междузвездни пътешествия.
Според Джеймс продължителните мисии крият и допълнителен риск.
„Колкото повече време продължава едно пътуване, толкова по-голяма е вероятността от технически аварии или системни повреди, които могат да провалят мисията“, предупреждава той.
Има ли други възможности?
Не всички учени споделят скептицизма на американския инженер. Част от тях смятат, че съществуват теоретични решения, които биха позволили преодоляването на космическите разстояния.
Сред тях са т.нар. червееви дупки – хипотетични тунели в пространство-времето, които биха могли да свързват отдалечени точки във Вселената. Друга популярна концепция е двигателят на Алкубиер, който на теория би могъл да изкривява пространството около космическия кораб и да му позволява да преодолява огромни разстояния за много кратко време.
Засега обаче нито една от тези идеи не е реализирана на практика.
Теории без доказателства
През годините се появяват и множество алтернативни хипотези – от съществуването на паралелни измерения до предположения за неизвестни планети в пределите на Слънчевата система.
Някои уфолози твърдят, че необяснимите явления може да са свързани не с гости от други звездни системи, а с неизвестни форми на живот, намиращи се много по-близо до нас.
Към момента обаче нито една от тези теории не разполага с убедителни научни доказателства.
Затова въпросът дали извънземни цивилизации съществуват и дали някога са посещавали Земята остава открит. Научната общност е единодушна само по едно – Вселената е толкова огромна, че вероятността да сме сами изглежда малка, но доказателствата за обратното все още липсват.
