Българският черен хайвер отива в най-скъпите магазини, хотели и ресторанти по света, най-вече във Франция и в Америка. Страната ни е водещ европейски производител и се конкурира успешно с традиционните лидери. Сериозен скок в търсенето отчита тази година Асоциацията на търговците на черен хайвер в България.
„Причината е липсата на наличности в есетровите стопанства по света и изчерпването на резервите само два месеца след края на сезона за производство“, казва за БТА председателят на асоциацията Емил Арабаджиев.
Българският черен хайвер отива в най-скъпите магазини, хотели и ресторанти по света, най-вече във Франция и в Америка. Страната ни е водещ европейски производител и се конкурира успешно с традиционните лидери.
„Характеристиките на българския хайвер са неоспорими и малката разлика в цената, която може да се получи например с Китай, не е толкова атрактивна на един луксозен пазар“, обясни Емил Арабаджиев.
По думите му китайският хайвер предполага по-ниска цена, но и по-различно качество. Достигайки до Европа обаче, стойността му почти се изравнява с тази на останалите заради логистични и други разходи.
Китай разполага с голям вътрешен пазар, а специфичното е, че там се отглеждат риби, които нямаме в нашата страна. Себестойността на продукцията е по-ниска и частната инициатива е финансирана, обясни председателят на асоциацията.
Той подчерта българското предимство - че предлагаме трите най-добри вида хайвер - от сибирска есетра, руска есетра и моруна (белуга). И че макар да става въпрос за луксозен продукт, той е достъпен за българския потребител.
Глобалният пазар на деликатеса се оценява грубо на над 600 млн. евро за 2025 година по статистически данни от институциите, отговарящи за контрола и продажбите. Очакванията са за десетгодишния период до 2035 година да надхвърли 1 млрд. евро.
Инвестициите в едно есетрово стопанство са големи и дългосрочни. Въпреки това според Емил Арабаджиев не липсват желаещи да се занимават с този бизнес.
Сериозен ангажимент на търговците на черен хайвер у нас е опазването на видовете в дивата природа.
„Река Дунав без есетри е Дунав без история“, вярват в асоциацията и работят за възстановяване на популацията в българския участък.
От 1 януари тази година у нас действа безсрочна забрана за улов на диви есетри в Дунав и по Черноморието. Потребителите също имат своята роля - като не консумират нерегламентиран хайвер без платени данъци и без обозначение за произход.
