По традиция на Бъдни вечер семейството се събира край трапезата, отрупана с постни ястия. На нея неизменно присъстват варива (боб или леща), постни сарми, ошав, чушки, пълнени с боб или с ориз, жито и др. В центъра на празничната трапеза обаче стои питката с късмети.

Важно е да отбележим, че някои семейства правят обикновена питка и слагат късметите в баница, но повечето домакинства се придържат към първия модел – т.е. содена питка с късмети. По традиция най-възрастният член на семейството трябва да разчупи питката. Той отделя първото парче за дома, второто – за Богородица (но ако семейството не е вярващо пропуска тази част) и раздава останалите, като започва от най-възрастните и стига до децата. В различните краища на България традицията да се слагат късмети в питката за Рождество доста се различават и докато в един край в питката слагат само паричка и дрян за здраве, то на други места слагат много и различни късмети.

В Западна България освен традиционната пара и дрянова клонка се слагат още бяло копче за овцете, бобче за плодородие, житен клас за орача, бяло сгънато листче за учение и др. Обикновено броят на късметите в този край е равен на броя на хората край трапезата, като се предвиждат и късмети за Богородица и за къщата.

Някои добавят към късметите и съвсем съвременни пожелания като нова кола, повишение, люлка, ново гадже и т.н., но това е по-скоро изключение. Повечето хора предпочитат да се придържат към традиция и да оставят по-нетрадиционните и материални пожелания за новогодишната баница.