Веселият и щедър Дядо Коледа, когото всички познаваме, а децата обожават, не винаги е бил толкова добър. Особено според финландския фолклор, предава БНТ.

Образът на белобрадия старец е съвкупност от различни легенди и култури и много от неговите емблематични черти са прибавяни към ореола му през вековете.

Представяме ти 200 лв. Бонус за Спортна efbet.com

Американският Санта Клаус еволюира от Синтерклаас (Свети Николай), който раздава подаръци на децата в Нидерландия. Той "пристигнал" в Ню Йорк от холандските заселници през 17 век. С времето различни общности и хора са спомогнали за оформянето на образа на модерния Дядо Коледа, добавяйки нови елементи към чара му като летящите елени и вълшебни способности да преминава през комина.

Поемата от 1823г. "Беше нощта преди Коледа", станала много популярна за времето си, за първи път описва как изглежда Дядо Коледа:

"Беше облечен целият в кожа, от главата до петите, и дрехите му бяха зацапани с пепел и сажди.

Очите му - как блестяха!

Трапчинките му - колко весели!

Бузите му бяха като рози, носът му като череша!

Имаше широко лице и малко кръгло коремче, което се тресеше, когато се смееше, като купа, пълна с желе.

Беше закръглен и пълничък, истински весел стар елф".

Последното парче пъзел към външния вид на съвременния белобрад старец поставя един художник - американецът с финландски корени Хадън Съндблом. През 1931 г. той затвърждава визията на веселия американски Дядо Коледа с червени дрехи и наедряло коремче в своите коледни илюстрации за рекламната кампания на "Кока-Кола".

Дядо Коледа на художника Сънблом е съвсем различен от оригиналния финландски Дядо Коледа - Джолупуки.

Днес финландци разказват на децата си за добрия дядо Джолупуки (Joulupukki), който носи подаръци за Коледа, и неговата грижовна и любяща съпруга Муори. Само че преди да стане добър, той е бил ужасяващ.

Името му Joulupukki може да се преведе като „Юлска коза“. Наречен е на предхристиянския езически празник Юле, който се е чествал от много германски култури. Фестивалът Юле се е провеждал в края на декември с пиршества и жертвоприношения.

Няма конкретен отговор какво общо имат козите с празника. Най-популярната теория предполага, че те са свързани с могъщия бог Тор - богът на гръмотевиците, бурите, плодородието и закрилник на хората в скандинавската митилогия.

Силен и смел воин Тор препускал в небесата с колесница, теглена от двата му верни козела - Тангниостр и Тангриснир. Чрез него козите започват да се асоциират с бурите и плодородието. По време на празника Юле, като част от ритуала, мъжете започнали да се обличат в костюми на кози с рога. Във Финландия ги наричали "нуутипуки" (nuuttipukki). Те били зли духове, които ходели от врата на врата, искали подаръци и остатъци от празника на Юле.

Финландският Джолупуки е смесица от нуутипуки и Дядо Коледа. Той бил ужасяваща химера, която, според легендите, търси жертви и отнася някои от децата със себе си.

Подобно на Крампус, в който вярвали централноевропейските народи - полукозел-полудемон, който може да посети непослушните деца и да ги накаже. Преди Свети Николай, Крампус е бил духът на зимата и прибирал палавите деца в чували. Крампус вече е изваден от приказките за деца, а родителите са съветвани да не го използват като възпитателна мярка.

Във Финландия също са успели да заличат зловещия първообраз на Джолупуки и да го превърнат в приемливия хуманен и добър старец. Някъде през 19-ти век той е станал доброжелателна фигура и вместо да иска подаръци, започнал да ги раздава на децата.

За разлика от американския Дядо Коледа, Джолупуки не използва комина. Той звъни на звънеца и влиза учтиво през вратата, питайки все още будните семейства „Onko täällä kilttejä lapsia?“ („Има ли добре възпитани деца тук?“). Носи червени дрехи и кара шейна, теглена от северни елени (които за съжаление не летят), и нарича Лапландия свой дом.

Резиденцията му е в Рованиеми, където през зимата и няколко месеца през лятото посреща посетители. А селото му е такова, каквото всяко дете винаги си е представяло - снежна страна на чудесата.

"Юлските кози" пък все още са срещани в скандинавските страни като символ на Коледа. Изработват ги от слама, ратан или ракита и служат за декорация.

Около Коледа в градовете в Швеция и Финландия издигат големи статуи на кози от ракита, подобно на тази в шведския град Йевле. От първата си поява през 1966 г. тя е опожарявана 38 пъти, но въпреки това се появява всяка година в началото на декември.

В някои райони на Финландия злите духове нуутипуки все още "правят посещения" в деня на Свети Кнут, който се провежда на 13 януари. Той е ден за веселие и шеги и е смесица от езическия празник и християнското Богоявление.

Що се отнася до страшния Джолупуки - историите за неговото тъмно минало се разказват в скандинавските страни и до днес - предимно около Коледа.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук