Познавам дама професор в Южна Корея, която живее от година с робот в рамките на социален експеримент. Комерсиализираната виртуална реалност може да доведе до опасно пристрастяване. Това обяснява в интервю за "Марица" футурологът д-р Мариана Тодорова. 

 - Доц. Тодорова, в кои сфери очаквате изкуственият интелект да навлезе по-широко през 2023 г.?

- Моята прогноза е, че в следващите 5 години различни продукти на платформи, базирани на изкуствен интелект, ще навлязат във всички човешки сфери. През декември 2022 г. компанията OpenAI пусна чатбота ChatGPT, който е негово следващо поколение изкуствен интелект. Този чатбот показа, че още тази година редица дейности могат да бъдат заменени изцяло от изкуствен интелект и доста социални отношения ще бъдат трансформирани.

Заедно с множеството решения, които чатботът предоставя, той изправя човечеството пред редица предизвикателства. ChatGPT е обучен чрез езикови модели и т.нар. машинно обучение на 570 милиарда изречения, той може да генерира съдържание от всякакво естество. Ако например искаме да напишем обзорна статия или интервю по дадена тема, вместо да търсим в Гугъл, ChatGPT може да ни предостави набора от информация, при това за по-кратко време. Това е тесен изкуствен интелект, не е мислене и демонстриране на съзнание, но има подобие на разсъждения, предоставя се различен тип аргументация.

Затова в Америка още в началото на 2023 г. много училища и университети поставиха въпроса с чатбота за разглеждане, защото се оказа, че ученици и студенти започват да ползват този продукт, който все още е отворен и безплатен, за да продължи да се самообучава с данни и информация, произвеждана от нас, хората. Ученици и студенти го ползват за писане на есета и програмни кодове, за решаване на математически задачи.

ChatGPT издържа успешно изпит за MBA на Warton University - програмите, Master of Business Administration, които са с ниво по-сложни от обикновените магистърски програми и много хора ги предпочитат пред докторските дисертации. Този изкуствен интелект беше тестван и да предлага кандидатури на хора според критерии на компании, т.е. да конструира измислени CV-та. Специалистите по човешки ресурси бяха избрали точно тези кандидатури.

Ако пренесем казуса в различни професии, продуктът може да се използва в различни случаи - например създаване на информативни журналистически текстове по нетвърде специфични теми, работа на колцентрове, продажба на финансови, застрахователни продукти, тривиална комуникация, писане на елементарен софтуерен код. Т.е. позициите на млади специалисти, които извършват по-рутинна дейност, могат да бъдат съкратени.

Ако доскоро всичко това беше хипотеза, този продукт вече онагледява кои сфери ще бъдат засегнати още тази година. 

- С какви темпове ще навлиза изкуственият интелект в медицината?

-  Съществуват платформи, които правят здравно диагностициране по описание на симптоми. Други платформи обработват снимки за образна диагностика и могат да диагностицират заболявания като Алцхаймер, рак, дори да уловят вероятността заболяване да се появи в близките пет години. Роботи вече извършват специфични хирургически интервенции.

- Къде ще виждаме по-често роботи, които все повече приличат на хора?

- Те са структура, свързана с изкуствен интелект. Ако са хуманоидни, роботите са конструирани като хора. Могат да са индустриални, могат да изглеждат като нас, да са домашни любимци - кучета например, да са касетки, които разнасят пощата или обслужват клиенти в супермаркета.

Много хуманоидни роботи започват да се произвеждат. Освен известния робот София, е създаден и Грейс. Австралийска компания, в която инвестира милиардерът Илон Мъск, работи в тази сфера. През октомври бях на световния форум на футуролозите в Дубай, където видяхме такива прототипи.

Роботите вече могат да се ползват като домашни помощници, медицински сестри, компания за възрастни хора, „работят“ с деца аутисти, продавачи в магазини, фармацевти - в Сан Франциско от няколко години има такива роботи - фармацеlти.  Познавам дама професор в Южна Корея, която живее от година с робот в рамките на социален експеримент.

Тази  дехуманизация обаче ни отчуждава от нашата природа. Би следвало да се възползваме от постиженията на ИИ във всички сфери, но само като развитие на набор от услуги, които разтоварват хората от тежки рутинни дейности и дават възможност за преквалифициране, насочване към по-смислени дейности. Но не до степен, при която всички процеси се дехуманизират.

В Америка, във Великобритания има супермаркети, в които няма човешки персонал, а клиентът влиза с кредитна карта. Суперчувствителни четци разчитат кода, парите на покупката се изтеглят автоматично. Някои хора намират това за ефективно, дори забавно.  Ако обаче мултиплицираме тази практика твърде много, това би повлияло зле на хората на психологическо ниво.

- Все по-умни ли ще стават домовете ни?

- Тази тенденция ще продължи. Това е чрез една друга концепция за дигитални технологии, т.нар. Интернет на нещата, в който в нашия дом, в града снабдяваме инфраструктурата със сензори. Те излъчват данни и създаваме умни системи. Можем например да включим чрез умните устройства климатик на определена температура, да се намали подаването на ток и вода през нощта.

Умните светофари вече можем да видим и в нашите градове. Това направление е полезно. Риск има, когато тези устройства у дома са дигитални и могат да бъдат хакнати. Това ще направи киберсигурността много важна, за  да не станем обект на зловредни действия.   

- Кои професии най-бързо ще се обезсмислят? Къде да се насочат младите хора?

- Всички професии ще се трансформират от изкуствен интелект, както досега беше използването на интернет и компютри. Безспорно при работата с клиенти, набор на хора, охранители най-бързо ще настъпят промени.

При фермерите също - там вече навлизат машини, базирани на изкуствен интелект.

Ако преди 20-30 г. за обработка на масив са били нужни 20 души, то сега са достатъчни един-двама, които са оператори на машини. А по снимки, направени чрез сателити, вече се правят прогнози с помощта на изкуствен интелект за реколтата от различни култури, възможни заболявания на растенията, засушавания.

Военните на бъдещето ще са оператори на машини, няма да са лично ангажирани, вече виждаме това в Украйна, където се използват дронове и умни системи. Лекарите ще трябва да станат по-холистично ориентирани. Джипитата, образните диагностици ще бъдат доста редуцирани като състав. Ще се намали броят на хората в юридическата сфера - подготовка за делата вече се прави от изкуствен интелект. В Естония, в Канада изкуствен интелект вече решава административни дела за малки искове.

Младите хора трябва да са с нагласа да надграждат уменията си непрекъснато, да са готови на 3-4 години да сменят професията си. Да са наясно, че в рамките на активния си живот занапред хората ще сменят 9-10 работни места.

Мястото, което все още остава наша, човешка територия, е проявата на критично мислене, въображение, творчество, решаване на проблеми, менторство, съвети за справяне с различни ситуации, психотерапевтична дейност, всичко, което води към по-добро качество на живот. Това остава истинска човешка територия и може би всяка професия ще бъде подкрепена от такъв тип консултанти, които да дават съвети за адаптация.

Ще продължаваме да живеем в ситуация на много промени, несигурност, рискове, кризи. За преодоляването им на хората ще е нужна устойчивост.

- Дошъл ли е моментът на дизайнерските бебета?

- Бариерата е премината в Китай. Там преди 3 години учен, използвайки технология за генно редактиране, известна като CRISPR-CAS9, т.нар. генетична ножица, е помогнал да се родят три деца, две от които близначки. Чрез метода е бил отрязан ХИВ носителят от страна на родителя, така че децата да са здрави. Китайските власти реагираха остро, дори вкараха учения в затвора. Той беше избързал с технологията, много морално-етични въпроси не бяха дискутирани и все още не са. Наскоро обаче беше съобщено, че ученият ще бъде освободен и ще продължи работата си.

Преди месец се появи новина за дете с четвърти стадий на левкемия, което е излекувано по иновативен метод и е в ремисия, като е използвана същата генетична ножица. В този случай това звучи като голям пробив. Но пък това би позволило много физически характеристики да могат да се приложат, да направим смятаната за могъща природа прогнозируема, човека - обект на дизайн.

Както е известно, продължава работата в сферата на генно модифицираните храни, да се създават култури, устойчиви на суша, създават се храни с отстранени алергени.

Но сме изправени пред сериозен риск - генетичната редакция не действа само при гените, към които е насочена, а е тотална, влияе на целия организъм - и още не знаем как.

Има подозрение, че при генномодифицираните китайски деца може да се появят други генетични проблеми, други заболявания, да живеят по-кратко, да не могат да се репродуцират по нормален път.

- Във времето на аватарите ли сме или и за тяхната масовизация трябва време?

- Тук трябва да отворим темата за метавселените и създаването на дигитални близнаци, при които чрез данни симулираме физическа система - завод за автомобили, институция като съд или парламент.

Метавселените - това, което Фейсбук иска да направи, са виртуална реалност, в която да се потопим. Много компании вече наемат пространства в тези метавселени, организират обучение. На курс, който се провежда там, с маската за виртуална реалност, можем да попаднем в общо пространство и да имаме усещането, че сме заедно, а да сме физически в собствения си дом или офис.

Симулационно тези пространства са изключително красиви.

Голяма консултантска компания вече отвори такъв виртуален офис за клиентите си, за да не се налага да отваря реални офиси по цял свят. С тези маски обаче можем да „видим“ само средата, но не и другия човек - няма как да се репликираме. Дизайнерите на тези метавселени предлагат всеки от нас, ако желае, да може да създава аватар, който виртуално-образно да ни представлява. И това ще стане, и ще е доста атрактивно, особено за по-младите поколения.

Но също крие рискове - един такъв свят е много примамлив, но е илюзорен. Ако това се комерсиализира - и като туристически обекти, и като услуги, като образование, като офис-пространство, може да накара хората да намират истинската действителност за нетолкова желана, отколкото виртуалната. А това може да доведе до опасно пристрастяване.   

- Може ли изкуственият интелект да навлезе в сфера на творчество, каквато е изкуството?

- Вече има картини в различни стилове, създадени от роботи, свързани с изкуствен интелект. Това може да се нарече тип трансхуманистично изкуство и има хора, които го харесват. Има стихове, които се пишат от изкуствен интелект, сценарии на филми, музика се композира. През 2021 г. изкуствен интелект успя да „композира“ недовършената Десета симфония на Лудвиг ван Бетовен.

Другият голям пробив при изкуствения интелект е в създаването на визуални образи. В сферата на анимационните и игрални филми чрез изкуствен интелект се правят опити за създаване на рисувани образи на герои, много близки до реалните.                          

- Има ли риск развитието на изкуствения интелект да доведе до създаване на група хора свръхчовеци, да се появи масова армия безработни, безполезна класа, както предупреждава израелският историк Ювал Харари?

- Все още сме на ниво, в което технологиите са ценностно неутрални, ние ги създаваме. Ситуацията ще е извън наш контрол, ако стигнем до точката на сингулярност, която някои прогнози преместват от 2050 г. към 2030-а. Т.е. да се появи изкуствен интелект със съзнание и мисли, подобни на нашите.

За съжаление, политиците не разбират в дълбочина какво ни очаква. Учените пък, водени от любопитство и амбиции, искат да стигнат до края. Нужна е пълноценна дискусия между философи, етици, футуролози, социолози с технолози и политици, които да са информирани за възможните последици.

Решения в тази сфера не могат да се вземат в рамките само на националните държави - в Европа пазим лични данни, спазваме GDPR  регламента от 2016 г., но на други места това не се случва и може да се стигне до пробив. Особено ако става въпрос за оръжия, свързани с изкуствен интелект.  

Решенията, свързани с ИИ, трябва да вземат държавите. Ако останат само в ръцете на големите корпорации, те ще предпочетат да инвестират в роботи и софтуер, вместо да наемат работници, да плащат данъци и осигуровки.

Можем да се възползваме от технологичния прогрес, но при строга законодателна регулация и консенсус докъде можем да позволим да стигне изкуственият интелект.

Д-р Мариана Тодорова е футуролог - учен, който прави базирани на науката прогнози за бъдещето. Тя е доцент в БАН. Била е народен представител в 43-ото НС. Има специализации в Харвард Кенеди Скуул, Държавния департамент на САЩ и Китайската академия за управление.

Представител и председател е на глобалния Тинк танк: “Милениум проджект” в България, който е класиран на шесто място в света по иновативност. През 2020 г. излезе първата книга “Future studies and counterfactual analysis. Seeds of the future” в САЩ съвместно с американския футуролог Теодор Гордън, който е един от инженерите на проекта “Аполо” за кацане на Луната. Публикува и книга на български “Изкуственият интелект - кратка история на развитие и етически аспекти на темата”.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук