Слънцето все още изгрява всеки ден — но вече не грее така силно.
Според последните изследвания, Земята получава с до 5% по-малко слънчева енергия, отколкото преди 50 години. Причината не е в звездата, а в нас — в замърсената атмосфера, която буквално засенчва планетата, пише Meteo Balkans.
Какво е глобално потъмняване
Явлението, известно като global dimming, представлява намаляване на слънчевата радиация, достигаща до повърхността на Земята. То се дължи на аерозоли, прахови частици и сажди, които отразяват и разпръскват слънчевата светлина. Така небето изглежда по-мътно, облаците стават по-гъсти, а дневната светлина – по-слаба.
Според данни на NASA Earth Observatory, между 1950 и 1990 г. количеството слънчева енергия, достигаща до повърхността, е намаляло с 4–7%. След това тенденцията продължава бавно, но сигурно.
В Азия, Близкия изток и Южна Европа стойностите вече се приближават до 10% по-малко слънчево греене.
По-малко светлина означава по-малко изпарение, по-малко валежи и промяна в атмосферните потоци. Парадоксално, глобалното потъмняване може временно да прикрива ефектите от глобалното затопляне – но когато се изчисти въздухът, температурата скача рязко. „Сякаш сме поставили слънцето на димер,“ казва проф. Дейвид Триск от Университета в Лийдс.
Облаците, които охлаждат
Замърсяването увеличава броя на микрочастиците в атмосферата, около които се образуват водни капки. Така облаците стават по-плътни и по-дълготрайни, отразявайки повече слънчева светлина обратно в Космоса. Но същите тези облаци пречат на фотосинтезата и променят енергийния баланс на Земята.
По-малкото слънце означава и по-малко енергия за соларните системи. В Южна Европа ефективността на фотоволтаиците е спаднала средно с до 8% за последните две десетилетия. В някои райони на Индия и Китай спадът достига 12%. „Ние буквално затъмняваме бъдещето си,“ предупреждават експертите от IPCC.
Иронията на чистия въздух
След пандемията от COVID-19, когато индустрията временно спря, учените забелязаха рязко увеличение на слънчевата радиация. Но заедно с това – и внезапен скок на температурите.
„Колкото по-чист е въздухът, толкова по-гореща става планетата,“ обяснява климатологът Клер Марш. Глобалното потъмняване се оказва скритата страна на климатичния парадокс.
