Седем години след ядрените опити в Аламогордо, Ню Мексико, д-р Дж. Робърт Опенхаймер, бащата на атомната бомба, изнасял лекция в колеж, когато студент го попитал дали това е първият извършен атомен тест.

„Да, в съвременните времена“, отговорил той.

 

Изречението, енигматично и неразбираемо по това време, всъщност било алюзия към древни индуски текстове, които описват апокалиптична катастрофа, която не корелира с вулканични изригвания или други известни ни явления.

Опенхаймер, който изучавал древния санскрит, несъмнено имал предвид пасаж от най-известната книга на индуизма, наричана понякога „индуисткият Нов завет“-„Бхагавад Гита“, който описва глобална катастрофа, причинена от „неизвестно оръжие, железен лъч“.

 

Въпреки че може да е тревожно за научната общност да се говори за съществуването на атомни оръжия преди настоящия цикъл на цивилизацията, доказателствата за този феномен изникват от всяко кътче на планетата.

Пустинно стъкло

Това доказателство идва не само от хиндуистките стихове, но и от разтопените стъклени фрагменти, разпръснати из много пустини по света. Силициевите кристали, любопитно излети, удивително наподобяват същите фрагменти, открити след ядрените експлозии в атомната тестова площадка на Белите пясъци в Аламогордо.

През декември 1932 г. Патрик Клейтън, геодезист от Египетската геоложка служба, шофирал между дюните на Голямото пясъчно море, близо до платото Саад в Египет, когато чул хрущене под колелата. Докато изследвал какво причинило звука, той открил големи парчета стъкло в пясъка.

 

Находката привлякла вниманието на геолозите по целия свят и така било посадено семето на една от най-големите съвременни научни енигми. Какъв феномен би могъл да повиши температурата на пустинния пясък до поне 1 815 градуса по Целзий, за да го превърне в големи листове плътно жълто-зелено стъкло?

Докато преминавал през ракетния полигон White Sands на Аламогордо, Албион У. Харт, един от първите инженери, завършили Масачузетския технологичен институт, забелязал, че парчетата стъкло, оставени от ядрените опити, са идентични с образуванията, които наблюдавал в африканската пустиня 50 години по-рано. Освен това, начинът, по който било разтопено стъклото, подобно на онова в пустинята, би изисквало експлозията да бъде 10 000 пъти по-мощна от наблюдаваната в Ню Мексико.

Много учени са се опитвали да обяснят съществуването на големи стъклени отломки в пустините на Либия, Сахара, Мохаве и много други места по света като резултат от удари на гигантски метеорит. Въпреки това, поради липсата на съпътстващи кратери в пустинята, теорията не звучи достоверно. Нито сателитни изображения, нито сонар са успели да открият дупки, които да потвърдят подобна теория.

 

 

Освен това, стъклените скали, открити в Либийската пустиня, имат степен на прозрачност и чистота 99 процента, нещо което не е типично за сливането на паднали метеорити, тъй като при тях желязото и други материали се смесват с отлетия силиций след удара.

Въпреки това учените предполагат, че метеоритите, които теоретично биха могли да са станали причина за образуването на стъклените скали, може да са експлодирали на няколко мили над повърхността на Земята, подобно на Тунгуското събитие, или просто да са отскочили по такъв начин, че да носят със себе си доказателствата за удара, оставяйки топлината от триенето.

 

 

Това обаче не обяснява как две от зоните, открити в непосредствена близост в Либийската пустиня, показват същия модел - вероятността за два удара на два метеорита, толкова близо един до друг, е много ниска. Нито пък обяснява отсъствието на вода в екземплярите от тектит, когато се е смятало, че тези области са били покрити с нея преди около 14 000 години.

Древната катастрофа на Мохенджо Даро

Градът, в който се е появила културата в днешната долина на река Инд, е голяма енигма. Скалите на руините са частично кристализирали, заедно с останките от мъгливите му обитатели. Освен това мистериозни местни текстове говорят за период от седем дни на благодарност към летящите коли, наречени Вимана, за това, че са спасили живота на 30 000 жители от ужасяваща катастрофа.

 

През 1927 г., години след откриването на руините на Мохенджо Даро, в покрайнините на града били открити 44 човешки скелета. Повечето били с лице надолу, легнали на улицата и хванати за ръце, сякаш катастрофално събитие внезапно погълнало града. Някои от изследваните тела показват наличие на необяснима радиация. Много експерти смятат, че Мохенджо Даро е недвусмислен находка запечатала ядрена катастрофа две хилядолетия преди Христа. 

Този град обаче не е единственото древно място, за което се подозира, че е станало жертва на ядрено нападение. Десетки сгради от древния свят имат тухли с разтопени скали, както се получава при топлинен тест – феномен, който съвременните учени не могат да обяснят:

Древни крепости и кули в Шотландия, Ирландия и Англия
Град Чатал Хююк в Турция
Алалах в Северна Сирия
Руините на Седемте града, близо до Еквадор
Градове между река Ганг в Индия и хълмовете Раджмахал
Райони на пустинята Мохаве в Съединените щати

На което и да е от тези места по света, белезите за ужасно висока температура и ярките описания на страшен катаклизъм предполагат, че е възможно да е имало по-ранна епоха, в която ядрената технология вече е била известна на хората - епоха, в която атомната технология е била обърната срещу човека.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук