Който е яздил кон, е наясно, че по време на движение конникът се удря в коня. Така и нашата душа.

И именно съприкосновението между божествената искра и човешкото тяло ни „боли”.

Ако духът и тялото са солидарни, душата е спокойна и радостна. Докосването до божествения творчески замисъл не причинява травма на физическото тяло и на душата е спокойно. Ако намеренията на духа не съвпадат с желанията на тялото, настъпва дисбаланс: докосването променя качеството си и човекът изпитва тревога, страхове, безпричинен дискфомфорт. Тогава душата започва да страда и казваме: „Душата ме боли”.

Тялото ни живее по доста примитивни закони и болката се опитва да ги заглуши с най-достъпните средства: алкохол, обилна храна, гуляи…

Лекарството трябва да се търси не в храната или алкохола, а в полезната дейност, в помощта за хората. Трябва да насочим своето тяло кон натам, накъдето се стреми нашият дух, творческото ни начало. А то присъства у всекиго от нас.

Всички ние сме творци. Да твориш, не означава само да пишеш стихове и да рисуваш картини. Това означава творчески, съзнателно и с голяма любов да подхождаш към всяка дейност. Да правиш това, от което ти става хубаво и спокойно. Нечий дух Ще иска да се задълбочи в изучаването на законите на мирозданието, а друг – да помага на бездомни животни или самотни старци.

Търсете себе си и започнете да творите собствения си живот по повелята на душата си. И тя ще престане да ви боли…

Източник: popantofi.com