Погледнато през призмата на продължаващия технологичен и медицински прогрес, е лесно да се чувстваме оптимисти за бъдещия просперитет на човечеството. Ако се задълбочим, скоро ще стане ясно, че оцеляването ни като вид не е гарантиран.  

Ново изследване, ръководено от екип от учени от Стокхолмския университет в Швеция, очертава 14 различни "еволюционни капана", в които световното население може да попадне, и които в крайна сметка да доведат до нашата гибел. 

Според екипа на изследването част от проблема е, че се справяме твърде добре сами - нашата доминация и успех водят до опасни последици. 

В момента преживяваме т.нар. поликриза, при която множество заплахи - от изменението на климата до глобалните пандемии - заплашват да сложат край на ерата на антропоцена по-скоро рано, отколкото късно. 

"Хората са невероятно креативни като вид. Ние сме способни да въвеждаме иновации и да се адаптираме към много обстоятелства и можем да си сътрудничим в удивително големи мащаби. Но тези възможности се оказват с непреднамерени последици”, казва антропологът Петер Сьогор Йоргенсен от Стокхолмския университет. 

От 14-те възможни еволюционни задънени улици за човечеството, пет са обозначени като глобални: “опростяване” (системи, които стават твърде специализирани, за да се адаптират, като например монокултурното земеделие), “растеж за растеж” (непрекъснат стремеж към растеж, който вреди на благосъстоянието), “свръхизтощение” (използване на повече, отколкото Земята може да осигури), “разделение” (международни конфликти) и “заразяване” (например инфекциозни болести). 

Други пет са описани като технологични капани. Това са “блокиране на инфраструктурата” (като при изкопаемите горива), “химическо замърсяване”, “екзистенциални технологии” (като ядрените оръжия), “технологична автономност” (включително изкуствен интелект) и “дезинформация”. 

Останалите четири са наречени от изследователите структурни капани. Това са “краткосрочността”, “свръхпотреблението”, “откъсването от биосферата” и “загубата на местен социален капитал”, когато все по-дигиталният свят прекъсва социалното взаимодействие и потенциално допринася за по-нататъшно разделение.  

Нещо повече, смята се, че 12 от тях са в напреднал стадий. Само “технологичната автономия” и “загубата на местен социален капитал” все още не са се превърнали в сериозни проблеми. Още по-притеснително е, че тези задънени улици се подсилват взаимно, което означава, че е вероятно да попаднем в капана на повече от една от тях. „Еволюционните капани са добре позната концепция в животинския свят“, казва Сьогор Йоргенсен. 

„Точно както много насекоми са привлечени от светлината, еволюционен рефлекс, който може да ги убие в съвременния свят, човечеството е изложено на риск да реагира на нови явления по вреден начин“, посочва той. 

Това е доста мрачна картина, но изследователите все още не се отказват. Това, което е необходимо, е активна трансформация – не просто приемане, че трябва да се движим по течението, но целенасочени усилия в другата посока, посочва екипът от учени.  

Може да сме разрушителни като вид, но също така сме креативни, иновативни и си сътрудничим, посочват изследователите. Това означава, че има надежда, че съдбата ни все още не е предопределена.  

„Много просто нещо, което всеки може да направи, е да се ангажира повече с природата и обществото, като същевременно научава както за положителните, така и за отрицателните глобални последици от нашите собствени действия“, казва Йоргенсен. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук