Изложбата „Сандро княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“, която бе тържествено открита в Националната галери,  ще бъде първата експозиция, показана в новата сграда на парламента.

Това огласи председателят на Народното събрание Росен Желязков след разговор с Антонина Стоянова, председател на фондация „Ценности“, благодарение на която неизвестните до сега фотоси и факти за живота на първия български владетел след освобождението през 1878 година достигнаха до България.

Миналата есен  фондация „Хайлигенберг Югенхайм“ (по името на замъка недалеч от Дармщат, където е роден княза) показа резултатът от тригодишните издирвания на екип от учени и изследователи.

Двама от тях – д-р Зигрун Комати и Джони Гловър присъстваха на откриването, а на пресконференцията преди това изредиха  заслугите на Сандро, както са го наричали близките му за напредъка на България. По негово време започва редовно обучение на учители и задължението децата да ходят на училище.

Културният живот се развива, засаждат се нови дървета и култури, дори обичаят Коледа да се празнува с елха и подаръци е въведен от княза“, обясни д-р Комати и добави: Младата столица се сдобива с хубави улици, осветени с газ.

Големите паркове на София с планове от немски архитекти също са принос на Князчето, както галено го наричат българите заради напетата му осанка. Александровска болница и основаването на Медицинския факултет, както и идеята за изграждане на катедралата „Свети Александър Невски“  също са започнали при управлението на Сандро.

При откриването на изложбата Антонина Стоянова подчерта изключителната заслуга на Батенберг за Съединението и припомни, че той прави възможно съединението на Княжество България и Източна Румелия, рискувайки трона си.

„Така от български княз се превръща в обединител на българската държава. Нищо друго да не беше направил Александър фон Батенберг, с тази жертвоготовна постъпка той ще остане завинаги в нашето съзнание“, каза тя.

„Това е човекът, който влизайки в Пловдив, е посрещнат с възгласите: „Княз на Северна и на Южна България!“, заяви председателят на Народното събрание Росен Желязков.

Той подчерта, че князът избира български имена за децата си – Вера-Цветана и Крум-Асен  и пожелава да бъде погребан в София. „И днес неговата гробница толкова естествено се вписва в нашия градски пейзаж, че почти никой не я забелязва. Така се е вписал в българската история, че сякаш никой не го забелязва. И тази изложба има за цел да бъде забелязан“, развълнува се председателят на парламента.

Кметът на София Йорданка Фандъкова не пожела да вземе думата, а само поднесе огромен букет на Антонина Стоянова. Столична община е спомоществувател на изложбата  и тя е включена в културния календар за 2023 година.

Ръководителят на отдела „Култура и връзка с медиите“ Дебора Лавал поздрави събитието от името на германската посланичка Ирене Мария Планк.

Специален адрес прочете и Джони Гловър от името на председателя на фондация „Хайлигенберг Югенхайм“ д-р Йоахим Кернер, който не успя да дойде в България по здравословни причини.

Д-р Зигрун Комати представи председателя на общинския съвет на Карлово Доньо Тодоров. (Градът  е побратимен с община Зеехайм-Югенхайм и двете населени места се радват на дългогодишно сътрудничество).  Умилителна бе срещата и на д-р Зигрун Комати с нейната преподавателка от следването й в България – проф. Руска Симеонова.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук