Къде изчезна златото на комунистическата партия?

Комунистическата партия на Съветския съюз винаги е била нещо повече от политическа организация. Възползвайки се от монопола на властта до края на 80-те години на миналия век, висшите слоеве на партията - Централният комитет и Политбюро - съществуват като отделна държава и много от служителите се ползват с привилегии, които не винаги са законни, пише "Труд". 

Впечатляващи приходи

До края на 80-те години комунистическата партия наброява 20 милиона души и всички те редовно плащат партиен внос, а касата се попълва и с пари от продажбата на партийна литература, която е публикувана в милиони екземпляри, така че мащабът на приходите в партийната хазна е впечатляващ.

Но това е само върхът на айсберга, по-голямата част от паричните потоци са неофициални и често престъпни доходи. Например, случаят „Черен хайвер“, където черен хайвер е затварян в буркани за херинга и изнесен под прикритието на обикновена риба. Установено е, че следите от престъплението стигнат до самия връх до министъра на рибарството на СССР (премахнато по-късно). 

Друг случай, не по-малко нашумял, по време на който са разкрити схеми за пълнене на партийната хазна, е „Делото Памук“. При обиск само на един от участниците, председателят на колхоза Адилов, е намерен тайник с бижута и пачки пари на стойност милиард рубли. Невероятни цифри!

В началото на 90-те години, малко след разпадането на Съветския съюз, няколко източника твърдят, че около 10 милиарда долара от хазната на партията са изчезнали безследно и повечето руснаци са сигурни, че парите са откраднати. Виктор Мироненко, бивш ръководител на Комсомол, организация от млади партийци, спомена в интервю, че малко преди падането на Съветския съюз партията разполага с милиарди долари.  Трудно е да се каже дали Мироненко е прав за тази сума.

Партийният архив е отделен от държавния бюджет и само висши служители имат достъп до данните. Отговаряйки на въпроса "Кой открадна тези пари?" Мироненко свива рамене: „Нямам представа. Не съм аз“.

Съмнителна смърт

Виктор Геращенко, бивш директор на Държавната банка на СССР, потвърждава през 2011 г., че според доклад на ЦК е имало много пари, но всички те мистериозно изчезват през 1991 г. Ситуацията със сигурност изглежда много подозрителна, особено след поредица от мистериозни смъртни случаи. На 26 август 1991 г., шест месеца преди края на Съветския съюз, Николай Кручина, финансовият мениджър на партията, близък до Михаил Горбачов, пада от прозорец и умира.

Неговият предшественик Георги Павлов, който ръководи партийния бизнес в продължение на 18 години, последва съдбата на Кручина месец по-късно. Трети банкер Дмитрий Лисоволик, който оглавява американския сектор на Международния отдел на ЦК на Комунистическата партия и който е тясно свързан с паричните потоци, също пада от прозореца си няколко дни по-късно.

Въпреки тези странни обстоятелства, правителствени служители твърдят, че „златото на партията“ никога не е съществувало и, разбира се, подобни твърдения срещат скептицизъм в обществото. Подозрителни смъртни случаи обаче все още не могат да отговорят на основния въпрос – къде са отишли парите?

Различни версии

Любопитството и желанието за справедливост не са основните фактори, които мотивират руските лидери да търсят „златото на партията“. След като новата Русия се ражда от пепелищата на Съветския съюз, тя отчаяно се нуждае от пари. Загубените милиони могат да помогнат много.

За да намери парите, Егор Гайдар, министър-председател в правителството на президента Борис Елцин през 1992 г., наема частни детективи от Kroll, световноизвестна американска детективска агенция. Според мемоарите на Гайдар, руското правителство спира да търси, защото американците „не са намерили значима информация“. В крайна сметка правителството така и не публикува доклада, предоставен от Kroll.

И така, какво може да се е случило с парите? Според една версия, възможно е крадци да са скрили „партийното злато“ в тайни банкови сметки в Хонконг, използвайки китайските си връзки. В края на 80-те и началото на 90-те години хонконгските банки поддържат много сметки анонимно и не си сътрудничат с международни следователи при търсене на ключови данни (за разлика например от швейцарските банки).

Други страни, където парите могат да изчезнат са Кипър или Ливан. Ако все пак средствата не са отишли ​​в чужбина, значи „златото на партията“ отдавна е разпродадено, раздробено на по-малки количества и изпратено до десетки банки по света и вероятно никога няма да бъде намерено.

Друга теория предполага, че парите никога не са напускали Русия. Висши партийни служители, загрижени за смъртта на социализма, изпират парите в кооперации и публично-частни съвместни предприятия, които се появяват в края на 80-те години, което довежда до създаването на първите големи концентрации на частен капитал в постсъветската епоха.

Повечето експерти смятат, че не е имало заговор, организиран от старите комунисти, които са откраднали „златото на партията“ чрез внимателно организиран грабеж. С потъването на кораба на социализма всеки играе само за собствения си интерес за да си осигури първоначално предимство в новия капиталистически свят.