1 февруари 1945 г. - на тази дата Първи състав на Народния съд прати на смърт един княз, трима бивши министър-председатели, 22-ма министри, 67 депутати, 48 генерали и висши офицери, 8 царски съветници. Те са признати за виновни за въвличането на България във Втората световна война.

100 държавници са разстреляни още в нощта на 1 срещу 2 февруари и са хвърлени в общ гроб. Сред тримата убити премиери е и Добри Божилов Хаджиянакиев - гуверньор на Българската народна банка, преподавател в Свободния университет в София (днес УНСС), министър на финансите в няколко правителства и министър-председател на България от периода на безпартийния й режим /1943-1944 г./. Масон и ротарианец.

Докато в политиката не е особено успешен, Божилов оставя отпечатък в българската история като блестящ финансист. Наричат го "магьосника на клиринга", който успява в условията на финансова изолация и стопанска криза да направи пробив в стокообмена с европейските страни. По време на неговото управление БНБ се развива стабилно и динамично, а българският лев е сред предпочитаните валути.

Добри Божилов е роден на 26 юни (13 юни стар стил) 1884 г. година в Котел. През 1902 година завършва търговската гимназия в Свищов, след което на 8 октомври същата година става чиновник в БНБ като книговодител на Кюстендилската банкова агентура и 36 години работи непрекъснато в банката.

Божилов е единственият управител на БНБ, преминал от най-ниското до най-високото стъпало в йерархията.

През това време той заема различни постове, като от 21 април 1922 е член на Управителния съвет, първоначално като администратор, а от 20 май 1924 г. - като подуправител на централната банка.

През този период четири пъти е изпълнявал длъжността управляващ, а от 1935 до 1938 официално е управител на БНБ. В този период той преподава финанси в Свободния университет в София (днес УНСС) и  сътрудничи на списание "Счетоводител" и "Стопанска мисъл" - на Дружеството на икономистите академици.

Политическата кариера на Добри Божилов започва през ноември 1938 г., когато е назначен за министър на финансите в правителствата на Георги Кьосеиванов. В последствие заема същия пост и в кабинетите на проф. Богдан Филов. След смъртта на цар Борис III проф. Филов влиза в Регентския съвет на България, а Божилов става министър-председател на страната, като същевременно остава и финансов министър. Как се справя в тези размирни времена? Едва ли му е било лесно.

Банкерът Атанас Буров го описва като "кисел, мрачен, мизантроп" в разговор с Михаил Памукчиев от 1947 г., предаден от Стефан Апостолов.  

Регентът Никола Михов го критикува, че иска на всеки да угоди и постоянно чака да му кажат какво да прави. Ето какво пише в дневника на Михов: "Г-н Божилов не може да се справи с много въпроси по вътрешното положение. Той иска всички да задоволи (за сметка на държавата, разбира се. "На всеки гарван - по бучка").

Държи устатите за пеша, понеже са му задължени, та лично не го критикуват, но работите не вървят добре. На оняденшните разговори, при които се изтъкна тревожното положение, че може да дойдем скоро до глад, макар че имаме храни, че мините са достигнали до 32 % дневно производство (а според самия г. Божилов до 28%), цвекловата реколта може да се компрометира и т.н., г.

Божилов само мълчи и чака като чиновник да му заповядат нещо регентите. А това не е правилно. Не може той да се обляга за всичко на нас и да чака идеи само от нас", пише "Банкер".

Но освен с глада, властта трябва да се справи и с партизаните, които активизират дейността си със саботажи в последните месеци на войната. Божилов решава да действа меко - за да ограничи комунистическия терор у нас, той обещава, че на доброволно предалите се нелегални няма да бъде търсена съдебна отговорност.

В отговор на това обаче комунистическата партия не само не прекратява съпротивата, но засилва саботажите срещу важни стопански обекти. Разбрал, че по мирен път не става, Божилов нарежда на армията и полицията да започнат широкомащабна настъпателна акция срещу партизанските отряди.

Така на 26 януари 1944 г. по предложение на министър-председателя се създават специални полицейски части за по-ефикасна борба с нелегалните, т. нар. жандармерия.

Обявени са награди от по 50 хиляди лева за всяка партизанска глава. В резултат от предприетите от правителството мерки са нанесени значителни поражения на партизанските групи, а през февруари партизанският отряд "Антон Иванов" е напълно разгромен.

В отговор на действията на кабинета легалната опозиция изпраща до правителството на Добри Божилов "Декларация на десетте", в която настоява за спиране на полицейските акции в страната.

Проблеми има и отвън. Кабинетът на Добри Божилов е трябва да балансира засилващия се дипломатически и военен натиск на Обединените нации и заплахите от страна на Германия за пряка окупация на страната по подобие на Италия и Унгария. В същото време през пролетта на 1944 година Съветският съюз отправя ултимативно искане за откриване на консулства в Русе и Бургас.

В опит да спре външната и вътрешната ескалация на напрежението, на 1 юни 1944 г. Регентството е принудено да замени кабинета на Божилов с нов, начело с Иван Багрянов. А между 1 юни и 10 август 1944 г. финансистът Добри Божилов отново се връща в БНБ като нейн управител. За да се занимава с това, което прави най-добре.

Но на 9 септември 1944 г. с преврат е наложено правителството на Отечествения фронт, а страната е окупирана от съветската армия. Веднага започват масови арести по върховете.  Случва се прецедент, какъвто никога досега не е имало в Централната банка - там влизат силоваци, за да задържат нейния гуверньор. Служителите са смаяни и уплашени, но правят шпалир, за да изпратят своя шеф.

Започват разпити, тарашат дома на Добри Божилов, милицията иска да изтръгне всички тайни, които може да знае управителят на Централната банка. Заедно с тримата регенти и група от висши държавни лица и военни, Божилов е откаран в Москва, където знаят повече тънкости в разпитите.

Групата е върната в София след повече от три месеца - на 3 януари 1945 г., за да бъде изправена пред Народния съд. Той е създаден с наредба-закон на 30 септември 1944 г. от правителството на Кимон Георгиев, за да накаже виновниците за участието на България във Втората световна война.

Обвинението към Добри Божилов е за безразборно печатане на пари, стимулиране на инфлация, обезценяване на лева разпиляване на валутния и златния резерв, демагогия и лъжливо отразяване на финансовото състояние на страната. Посочен е като главен виновник за огромния изплатен дълг от 75 млрд. лв. на Германия към България и за това, че обвързвайки страната с Германия, е станал причина за бомбардировките над София.

След скалъпения съдебен процес бившият министър-председател е осъден на смърт, освен това му е наложена глоба от 5 милиона лева и конфискация на цялото имущество. След разстрела семейството му живее в изгнание и мизерия. Отнети са имотите, златото, среброто.

Само на едно нещо не са обърнали внимание милиционерите - колекцията марки, която Добри Божилов е събирал с години. Благодарение на нея синът и жената на най-дълго управлявалият банкер номер 1 успяват да се изхранват с години.

През 1996 година присъдата на Добри Божилов е отменена с решение №172 на Върховния съд.