Всеки ден НАСА разкрива нови частици от пъзела на Вселената, но всяко откритие носи и нови въпроси. От древни времена знаем, че знанието е процес на проби, грешки и редки, но вълнуващи успехи.
Апаратът Juno засне с висока резолюция облаците на Юпитер. Планетата притежава сложна мрежа от магнитни полюси, а атмосферата ѝ е структурирана на стотици километри дълбочина. Това създава гигантски бури с размерите на цели континенти.
В земната атмосфера също наблюдаваме магия: над Алпите бяха заснети т.нар. „слънчеви и лунни кучета“ – ярки цветни петна, породени от пречупването на светлината в ледени кристали.
Междувременно в Исландия магнитните бури в началото на годината предизвикаха зрелищна експлозия от светлина, известна като „Короната на Аврора“.
Телескопът „Джеймс Уеб“ откри стотици загадочни „малки червени точки“ в далечния Космос. Учените спорят дали това са свръхмасивни черни дупки, млади галактики или обекти, захранвани от тъмна материя.
Друга мистерия е мъглявината Herbig-Haro 222 (Водопад) в Орион – предполага се, че е резултат от колосален космически сблъсък, но подробностите остават неизвестни.
- IC 342: Спираловидна галактика, подобна на Млечния път, която се крие зад було от космически прах.
- Кръстът на Айнщайн: Изображение на гравитационна леща, при която светлината от далечен квазар се пречупва така, че изглежда като четири отделни ядра. Учените подозират, че в този феномен роля играе и невидимата тъмна материя.
Преди години НАСА доказа, че фантастиката е възможна с кораба NanoSail-D2, задвижван от слънчево платно – идея, предсказана още от Кеплер преди 400 години.
В края на 2025 г. кометата C/2025 A6 (Lemmon) премина зрелищно над Земята, позволявайки наблюдения с невъоръжено око. Тя обаче остава в сянката на мистериозната 3I/ATLAS – междузвезден обект, който все още провокира дебати дали е естествено тяло или изкуствено създаден апарат от друга цивилизация.
