Точната наука и теологията рядко вървят ръка за ръка, но един учен твърди, че е намерил мястото, където двете се пресичат. Бивш професор по физика от Харвард заявява, че знае къде се намира Раят – и аргументите му стъпват не върху вяра, а върху космологията, пише "Телеграф".
Д-р Майкъл Гилен, доктор по физика, математика и астрономия, обяснява, че Вселената не просто се разширява, а го прави по начин, при който колкото по-далеч е един обект, толкова по-бързо се отдалечава от нас.
Това е фундаментален принцип в съвременната астрономия, основан на наблюденията на Едуин Хъбъл.
Според изчисленията, базирани на откритията на Хъбъл, д-р Гилен посочва, че галактика, намираща се на около 273 милиарда трилиона мили от Земята, би се отдалечавала със скоростта на светлината – приблизително 186 000 мили в секунда.
Това не е научна фантастика, а чиста теория, следваща законите на космическото разширяване.
Именно тук се появява понятието "космически хоризонт" – граница, отвъд която съществуват галактики, но тяхната светлина никога няма да достигне до нас. Поради ускоряващото се разширение на Вселената, някои региони се отдалечават толкова бързо, че остават завинаги недостъпни за наблюдение, независимо от бъдещите технологии и телескопи.
За повечето астрономи тази граница не е нищо повече от естествен лимит на човешкото познание – място, отвъд което просто не можем да „погледнем“. Д-р Гилен обаче вижда нещо повече. Според него именно отвъд космическия хоризонт може да се намира Раят – реалност, която по дефиниция е извън времето, пространството и възможността за директно наблюдение.
Той не твърди, че науката доказва съществуването на Рая, но смята, че космологията не го изключва. Напротив – границата на наблюдаемата Вселена, където физичните закони губят практическото си значение за човека, според него е най-логичното „място“ за онова, което религиите описват като отвъдното.
Така една научна теория отваря врата към вековен въпрос – дали Раят е мит, символ… или просто част от Вселената, която никога няма да можем да видим.
