Оказва се, че е имало и такива. Все пак, за съвременния човек техният "гигантски ръст" ще се стори, меко казано, маловат, за да се употребява толкова гръмко определение. 

И все пак съдете сами: най-високият фараон на Древен Египет Са Нахт, управлявал страната преди повече от 5 000 години, е бил висок 187 сантиметра, макар и средният мъж по онова време да не е бил по висок от 160 сантиметра. 

Така, че Са Нахт, чиито косто бяха открити през 1901 година на около 100 километра от Луксор, е бил за онова време истински вожд гигант.

Дори сравнително високия фараон Рамзес II, който е управлявал Древен Еипет 1000 години след Са Нахт, е бил висок само 175 сантиметра. 

Професорът от Университета на Цюрих Франческо Галаси (Francesco Galassi) смята, че високият ръст на фараона Са Нахт е бил предизвикан от хормонален проблем, който днес се нарича гигантизъм.

Този случай е интересен и с това, че той е най-древният случай на това заболяване известен на историята. 

Трябва да се отбележи, че не всички изследователи египтолози са съгласни с твърдението на швейцарския учен.

Някои смятат, че фараоните с се отличавали от обикновените жители на Древен Египет, при това не само с висок ръст, но и със странна продълговата форма на главата, да не говорим вече за паранормалните им способности, за които говорят оскъдните, но все пак достигнали до нас, сведения.

Така, че е напълно възможно те да са били извънземни или представители на древна цивилизация на Земята, например, оцелели атлантиди. 

За съжаление, никой не може да потвърди или обори тези фантастични на пръв поглед твърдения, затова версията с гигантизма си остава най-приемлива. 

Превод и редакция: БЛИЦ