Фантастично постижение: „Вояджър-1" напусна Слънчевата система

Това е първото човешко творение, което излиза в безкрая

Вашингтон, САЩ 20 Март 2013, 23:29 15076 прочита 0 коментара

Фантастично постижение: „Вояджър-1" напусна Слънчевата система — Изстрелването на ракета Титан-Центавър с Вояджър 1. Image Credit : NASA

Американската космическа агенция (НАСА) съобщава, че сондата "Вояджър" вече е навлязла в сферата на пространството извън влиянието на нашето Слънце. Корабът се намира на повече от 18 милиарда километра от Земята, или 123 пъти разстоянието между нашата планета и Слънцето. Така космическият кораб „Вояджър-1" напусна Слънчевата система, с което стана първият направен от човека обект, напуснал нашата система.

Сондата бе изстреляна през септември 1977 г. и първоначално бе изпратена да проучва външните планети-гиганти. "Вояджър-1 е на път към звезда, наречена AC 793888, но ще я достигне в рамките на две светлинни години или десетки хиляди години. Излизането на сондата от хелиосферата бе потвърдено във вторник в съобщение от Американския геофизичен съюз. ДОСИЕ: Космическите сонди Вояджър осъществяват една от най-успешните мисии на НАСА. След повече от 30 години служба в космоса те успяха да посетят Юпитер и Сатурн и да изпратят детайлна информация за луните на тези гигантски планети. Вояджър 2 дори посети Уран и Нептун и до този момент е единственият космически кораб посещавал тези две планети. Днес човечеството все още не е посещавало планетите-джуджета Церера и Плутон и тази задача е оставена на текущите мисии Доун и Нови Хоризонти. Днес сондите Вояджър продължават да функционират и да ни изпращат ценна информация за Слънчевата система, а сега вече и за  междузвездното пространство. Изстрелването и посещението на планетите Вояджър 2 е изстрелян на 20 август 1977 година от Кейп Канаверал посредством ракетата Титан-Центавър. На 5 септември е изстрелян и Вояджър 1, също посредством Титан-Центавър. На 5 март 1979 година Вояджър 1 се сближава с Юпитер, а на 9 юли 1979 година и Вояджър 2 прави сближение с Юпитер. Изготвянето на цветни снимки обаче е започнало още през януари същата година като снимките вече са били по-добри от тези, които са били изготвяни с помощта на наземни телескопи. Вояджър 1 завършва Юпитерианската сесия през април, а Вояджър 2- през август. Двата космически апарата са направили общо над 33 000 изображения на Юпитер и петте големи спътника. Въпреки че астрономите изучават Юпитер от векове учените са изненадани от откритията на Вояджър. Благодарение на изпратените данни те вече познават процесите в атмосферата, процесите, които протичат на спътниците, магнетосферата на Юпитер. Всичко това е било нещо съвсем ново. Но вероятно най-голяма изненада било откритието, че на Йо има активни вулкани. Това е било първия път, когато вулкани са били забелязвани на друго небесно тяло освен Земята. Изглежда, че активността на Йо влияе на цялата Юпитерианска система. Счита се че Йо е главния източник на материя, която взаимодейства с магнетосферата на Юпитер. Вещества като сяра, кислород и натрий които често са продукт на вулканите на Йо се откриват и във външните краища на магнетосферата. На 12 ноември 1980 година Вояджър 1 се сближава със Сатурн, а на 25 август 1981 година и Вояджър 2 се сближава със Сатурн и започват проучването на тази втора по големина планета в Слънчевата система и нейните спътници. Космическите апарати установяват, че атмосферата на Сатурн е почти изцяло съставена от водород и хелий. Вояджър 1 установява че съдържанието на хелий в атмосферата на Сатурн е 7%, в сравнение с Юпитер, където съдържанието на хелий е 11%. За оставащите проценти – почти целия дял се пада на водорода. Може би по-тежкия хелий на Сатурн потъва навътре в планетата и ако това е вярно това би могло да обясни защо Сатурн излъчва повече енергия отколкото полъща. Сатурн е единствената планета, която има средна плътност по-ниска от тази на водата. Силни ветрове и урагани духат на Сатурн. Близо до екватора ветровете са със скорост около 500 метра в секунда като вятъра обикновено духа на изток. По-силните ветрове са всъщност в района на екватора като скоростта пада с преместването към полюсите. Безпилотните космически кораби Вояджър откриха нещо подобно на полярни сияния в района на средните ширини, но излъчените електромагнитни лъчения са в ултравиолетовия спектър. Същински полярни сияния се намират в близост до полюсите, по-точно над 65 градуса ширина. Счита се, че полярните сияния може да участват във формирането на въглеводороди които се отнасят към екватора. Сатурн прави една обиколка около оста си за 10 часа 39 минути и 24 секунди според измерванията на Вояджър. Вояджър 2 прелетя и край Уран. Най-голямото сближение между сондата и планетата е 81 500 километра (измерено между Вояджър 2 и горната облачна повърхност). Изображенията на луните на Уран показаха изключително сложни геоложки формации, което е индикация за бурно минало. Камерите на Вояджър 2 заснеха освен познатите и още 10 неизвестни до този момент луни. Вояджър 2 също така откри, че Уран има магнитно поле, което е голямо и необичайно. Измерването на температурите показа че на полюсите е почти толкова топло отколкото на екватора, но самият екватор получава по-малко количество слънчева светлина през годината. През лятото на 1989 година Вояджър 2 прелетя край Нептун. Нептун е газов гигант, който лежи отвъд астероидния пояс и е толкова далече от Слънцето че човек би казал, че е толкова студен, че нищо интересно не може да се наблюдава на него. Всъщност Нептун се оказа изключително динамичен и турбулентен свят с много силни ветрове и урагани. Характерна особеност за Нептун е наличието на метан в атмосферата. Това е и причина за характерния синкав цвят, който се вижда на снимките на Вояджър 2. Метана практически абсорбира по-голяма част от видимата светлина и това, което се отразява е в синята част на електромагнитния спектър. Интересна особеност на Нептун е характерен ураган, наречен Голямото черно петно. То, подобно на Юпитерианското Голямо червено петно е антициклон. То обаче се променя в доста по-голям мащаб в сравнение с Голямото червено петно на Юпитер. Повечето от ветровете на Нептун духат в срещуположна посока на околоосното въртене – следователно духането е предимно в западна посока. В близост до Черното петно скоростта надхвърля 2000 километра в час – това са най-силните ветрове измерени на дадена планета, по-силни ветрове и от тези на Сатурн. Най-голямата луна на Нептун е Тритон. Тритон обикаля около планетата в противоположна посока на посоката на ротация. Снимките на Вояджър 2 показват формации подобни на гейзер, което означава, че и на такова далечно разстояние от Слънцето луната е активна и днес. На повърхността се наблюдават интересни геоложки формации, които свидетелстват за бурно минало. Поради това, че Тритон се върти около Нептун в противоположна на ротацията посока показва, че той е бил някога външен обект, впоследствие захванат от гравитационното поле на планетата. Детайли обаче за това откъде може да идва не са известни. Тритон има и атмосфера, която се простира до 800 километра над повърхността. Междузвездна наука С известни особености можем да класифицираме Вояджър 1 и Вояджър 2 като междузвездни космически апарати, защото след планетните посещения и двете сонди поеха по курс, който ще ги изведе от Слънчевата система. Освен това те продължават да функционират и се счита че ако основните системи продължават да са в изправност на борда има достатъчно гориво и електрическа мощност за да работят поне до 2020 година. Дали това ще се случи не е ясно – но все пак те функционират вече повече от 30 години след изстрелването си! През 2003 година Вояджър 1 започна да изпраща данни, които показват, че вероятно той е пресякъл през терминалния шок. Данните са противоречиви, но днес се приема че до 2004 година терминалния шок все пак е преминат. Обаче на какво разстояние лежи следващия слой обозначаван като хелиопауза – не е ясно. Голямата мечта е апаратите да функционират поне до 2020 година, за да може да преминат през хелиопаузата и да се установи точното й разстояние от Слънцето. Хелиопаузата е хипотетичен регион където влиянието на Слънчевия вятър е толкова слабо че силата му е недостатъчна за да отблъсква другите частици от околните звезди на галактиката. Златните записи на Вояджър Тъй като космическите сонди Вояджър са междузвездни апарати те носят и послание към другите цивилизации – или към човечеството, ако е достатъчно напреднало че стигне до пилотирани междузвездни полети – тогава то също би могло да открие Вояджър. Златните записи на Вояджър всъщност са доказателството, че това са наистина космически кораби построени от интелигентни създания. Те представляват две плочи – по една за Вояджър 1 и Вояджър 2. Плочите на Вояджър се различават от тези на Пайъниър по това че на тях не са изобразени фигури на гол мъж и гола жена (за което НАСА е получила обвинение). Наместо това са изобразени само силуети. 115 изображения в аналогова форма са записани, а също така звуци и от Земята – естествени звуци като тези направени от вятъра, от гръм, животински звуци (на птици и китове). Освен това има добавени и музикални записи от различни култури, включително и от България. Заедно с българския език на плочите на Вояджър има и още 55 езика – сред които древногръцки, арабски, латински, руски, сръбски, финландски, италиански, турски, испански, и разбира се – английски. Българската песен, записана на Вояджър е “Излел е Делю хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска. На плочите на Вояджър има запаси от Уран-238. Ако чуждата цивилизация открие плочите би могла да установи тяхната възраст. Значимостта на Вояджър за човечеството Заедно с проекти като корабите Аполо, Маринър, Вайкинг, Венера и други сонди и кораби – Вояджър са един от най-великите проекти на космонавтиката до този момент. Може би не обичате подобни суперлативи – но наистина приносът на Вояджър за цялостната наука и прогрес на човечеството е огромен. Като изключим изучаването на планетите и междузвездното пространство Вояджър със своите 30 години живот показват надеждността на земната техника и поставят роботизираните космически полети в своя апогей. Вояджър прокарват пътя на човечеството към другите планети, а може би някой ден – и до звездите. Още дълго време Вояджър ще бъдат най-отдалечените космически апарати изпратили най-детайлна информация най-отдалеч. Възможно е този рекорд да бъде счупен от следващото поколение сонди – сред които и Нови Хоризонти, който също ще изследва външната слънчева система. Дали това ще е така – само времето ще покаже. Източник: <a href="https://www.cosmos.1.bg/cosmos/index.php/2012-01-05-20-04-33/79-2012-01-05-19-59-06/123--qq">cosmos.1.bg</a>