Система за изкуствен интелект, разработена в Калифорнийският университет, е успяла да нареди кубчето на Рубик за малко повече от една секунда, предаде BBC. Алгоритъмът, който носи името DeepCubeA, успял да се справи с логическия пъзел, чието нареждане затруднява хората още от неговото създаване през 1974 г., за рекордно време.

Може би по-впечатляващото в случая обаче е, че според неговият създател  проф. Пиер Балди, DeepCubeA не е бил програмиран да изпълнява тази задача.

„Той се научи сам“, коментира Балди.

 Изследователите, които стоят зад проекта, отбелязват, че DeepCubeA е подходил към разрешаването на логическия пъзел по коренно различен начин от този, който използват хората.

„Ако трябва да правя догадки, предполагам, че начина, по който разсъждава изкуствения интелект е напълно различен от този, по който мислим ние“, казва Балди.

В проучването, публикувано в Nature Machine Intelligence, се посочва, че в алгоритъма са били зададени над 10 млрд. различни комбинации за пъзела, като целта е била той да дешифрира всяка една от тях в рамките на 30 хода.

Програмата е била тествана при 1000 от комбинациите, като DeepCubeA е успял да реши всяка една от тях, намирайки най-краткия път към целта в около 60% от случаите.

Хората, които се справят най-бързо с нареждането на кубчето на Рубик, обикновено го правят в 50 хода. Системата за изкуствен интелект се е нуждаела средно от 28 хода.

Новият алгоритъм не е нито първият, нито най-бързият, разрешил логическия пъзел. Рекордът за бързина се държи от системата min2phase на Macaчyзeтcĸия тexнoлoгичeн инcтитyт, която нарежда кубчето три пъти по-бързо.

Разликата между двете системи е, че DeepCubeA не използва невронна мрежа, имитираща човешкия мозък, нито пък машинно обучение, зададено от хора. Изкуственият интелект е получил възможните комбинации и е бил натоварен с тяхното декодиране, до което е достигнал сам.

Създаването на система, която сама се учи как да разрешава задачи и проблеми, се разглежда като първата стъпка към изкуствен интелект, който има способността да се справя не само с игри и пъзели, но и с реални предизвикателства в човешкия свят.

„Нареждането на кубчето на Рубик изисква символично, математическо и абстрактно мислене. Това означава, че машината, която е в състояние сама да се справи с такъв пъзел, се доближава до това да се превърне в система, която може да мисли, разсъждава,  планира и взима решения“, казва проф. Балди.

„Как може да създадем изкуствен интелект, който е по-умен, по-способен да разсъждава, да разбира света и да планира? Този проект е стъпка към тази амбициозна цел.“, добавя той.