Джон Смит е индианец от племето Чипъуа, живял в американския град Кас Лейк, в щата Минесота. Наричат го набръчкания старец или стария индианец и това съвсем не е случайно – много хора смятат, че в годината на смъртта си той е бил 138-годишен.

На некролога на Смит са отпечатани годините „1784-1922“

в местното издание „Минеаполис морнинг трибюн. Това предполага, че мъжът е бил на 138 г, пише vesti.bg, позовавайки се на rarehistoricalphotos.com.

Обруленото и сбръчкано лице на стареца също дава признаци на човек, който е изживял един дълъг и пълен с приключения живот. Според разкази Смит обичал да се бие, да ходи за риба, да язди коне, да се вози на влак и още много други неща.

За човек с толкова дълъг живот се предполага, че е имал и много деца, но не – Джон няма нито едно биологично дете.  За сметка на това има осем си бивши съпруги и един син – Том Смит, който осиновява.

 



Точната възраст на „стария индианец“ е обект на много спорове

Според държавни служители в докладите пише, че човекът е бил на само 88, а не 138 г. и начинът, по който е изглеждал, се е дължал на заболяване – не на дълъг живот.

Местният жител Пол Бъфало срещнал Джон Смит за пръв път, когато бил малко момче. Той си спомня, че много пъти е чувал разкази от индианеца, според които по време на „звездопада“ е бил на възраст между 7 и 10 години.

„Звездопадът“ е известният метеоритен дъжд

 от 13 ноември 1833 г., когато Земята се среща метеорния поток Леониди. Десетки разкази на очевидци са документирани през годините:

„Цяла буря от падащи звезди прелетя над Земята… Цялото небе беше обсипано със светещи линии и сияеше ярко“.

Историци днес разясняват, че след това феноменално природно явление рождените дати на индианците през XIX в. често били определяни от държавните органи по метеоритния дъжд. Така 1833 г. се превръща в един ориентир – дали даден човек е роден преди впечатляващото явление, или след него и помни ли го.

Ако разказите, дочути от Пол Бъфало, са верни и самият Джон е твърдял, че по време на метеоритния дъжд от 1833 г. е бил на най-много 10 години, то през 1922 г., когато умира, би трябвало да е на не повече от 100 години.