Видяхме го за първи път в края на лято`2017. 81-годишен дядо, който ни разказа една история, която може да озаглавим „Когато бедните деца играят под планина от алтъни“. Било е детска игра, после мечта, а днес само приятни спомени. И убедеността на един мъдрец: Помнете ми думата, че някой ден Патмос ще стане много известен, защото…
Провокирани от думите му от "Родопи24" са потърсили известния родопски писател и експерт по темата „Разбойниците на Родопите“ Христо Красин. Ето какво разказва той за съдбата на разбойници от Кърджалийския край, „шетали” в първата половина на миналия век и легендите са несметните им богатства:


-Разбойниците от Кърджалийско са имали различна съдба и по различен начин са укривали парите си. Това, което е интересно е, че повечето от тях не са могли да се възползват от имането, което са натрупали.

Салимехмед Мехмедалиев или както в Чам дере е по-известен като Мехмедали, е роден в горната махала на днешната Боровица. От малък е останал сирак, а вторият му баща , пияница  често го пребивал и го пращал да проси на „дженевиз кьопрюсю” (римския мост), на река Арда, срещу старата римска крепост „Патмос”. На това място реката била почти равна, била е и доста пълноводна. Водата е течала бавно и тежко, сякаш носела мъдростта на вековете надолу към река Марица, към  проливите Босфор и Дарданели.
 
На това място е имало и „каяк”, лодка която е превозвала пътуващите от Беломорието към  днешното Заарско (Старозагорско) поле и  равнината на Филибе (Пловдив). От там пътят е поемал срещу течението на реката Боровица, където днес е язовирът, който захранва Кърджали с питейна вода. Римският мост в горната си част е бил разрушен. Но местните успели да изградят някаква „въжена” връзка, която изглеждала доста несигурна… По-плашливите предпочитали „каяка”.
 
На това място подрастващият Мехмедали, просейки, започнал да се досеща, че пари могат да се вземат не само с молба за помощ, но и с колкото е нужен „кютек” (бой)! Бъдещият разбойник си играел из руините на римската крепост Патмос и от високото следял за прииждащи керванджии към реката. Като малък все още само просел.
 
Скиторейки из древните развалини, той попада на пещера, която е от към крепостния ръб, гледащ към село Чам дере. Тази пещера слизала в дълбочина и стигала до нивото на реката Арда, която имала подземен ръкав под Калето. През нея древните римляни, обитавали Патмос се снабдявали с вода в случай на обсада. По-късно в тази пещера именитият разбойник Мехмедали  живеел в дълги периоди от живота си, в тази пещера той криел и парите си.
 
Чамдеренският бандит се занимавал основно с обиране на търговци, които водели кервани със стока от Беломорието към равнините северно от Родопите и обратно.  Благоразумните си плащали само таксата за преминаване, а по-вироглавите оставали без всякаква стока, а често пъти и чисто голи. Събраната по този начин стока разбойникът и хората му препродавали на евтиния из близките и по-далечни села. Така Мехмедали се сдобил и със славата на благодетел, както някои днешни управници по върховете на държавата.
 
Разбойникът от Чам дере приема амнистията, обявена от професор Цанков след Деветоюнския преврат през миналия век. Така е бил посъветван от заместник полицейският началник от Ардино, Делчо Караминдов с когото често и посред бял ден влизали в местния Хоремаг да си пият  мастиката.
 
В гръцкото село село Шахин избухва бунт на  населението, страдащо от  потресаваща мизерия и болести. Тамошната местна власт обявява високи награди за всеки, който се включи с оръжие в ръка за потушаване на селските размирици. Разбойникът събира отново четата си и се уговарят да се включат на страната на гръцката власт. Парите не били за пренебрегване.
 
Преди да заминат обаче, Мехмедали отива сам в пещерата на римското кале Патмос. На десетина метра навътре от входа той възпламенява взрив в резултат на което пещерата в тази част се срутва частично. Връща се при своите съратници бандити и с тях заминават за село Шахин. Разбойникът там е бил и убит… при това в гръб. Този факт дава основание да се шири версията, че разбойникът е гръмнат от своите хора. Те обаче не знаели, че входът на пещерата в Чам дере, където главатарят криел парите си, е взривен… Смята се, че Мехмедали като дете, докато си играел из руините на крепостта е открил и втори вход за пещерата. За това е бил спокоен, когато разрушава с взрив основният подход, който е бил известен и на съселяните  му.

Но съдбата  е била предписала да остави костите си край гръцкото село Шахин, а не в родното си място, Чам дере и околностите …
И до днес се носи легендата, че смъртта на Мехмедали е била инсценирана… И че той се е върнал в любимата си пещера, за да харчи и пази съкровището си. Само така можело да се обяснят странните звуци и още по странни сенки, които се чували и наблюдавали вечер из руините на крепостта „Патмос” край Чам дере”.


Друг един популярен разбойник от Горно Прахово - Кафалията,  е убит с ръчна граната на една сватба в същото това село, на която той е бил поканен. Гранатата хвърля Кулаксъз Мюмюн, който  е бил пощаджия.

Всеки вторник из ливадите на Кобиляне се правел пазар (мъшкалъ пазар).  Кафалията заемал „пусия” в района на Даладжа и облагал с „такса спокойствие” всички търговци, които тръгвали от Ардино, за да се включат в пазара. В един вторничен ден Мюмюн забелязал разбойническата засада и идвайки към града предупредил всички търговци да променят маршрута си. Кафалията научава за това и изпраща двама от хората си да накажат предателя. Те го хващат, пребиват го от бой и му отрязват едното ухо…  Така бил поръчал главатарят им. От тогава Мюмюн получава прякора „кулаксъз” (безух).

След като пощаджията се е убедил, че разбойникът е мъртъв, поразен от избухналата граната, Кулаксъзът влязъл в една от двете му плевни, които били в горния край на селото, изкарал заровеното там имане и побързал да замине за Турция.

Смята се обаче, че тази версия е малко вероятна.

По-убедителната версия е, че Мюмюн взел личните документи на мъртвия разбойник и веднага заминал за Пловдив. Там той получил наградата от 20 хиляди лева, обявена за главата на всеки разбойник. Тези награди се давали по силата на Закона за изтребление на разбойниците, съществуващ и препотвърден от новото правителство, оглавявано от проф. Александър Цанков. Правителството на земеделския водач Александър Стамболийски е било свалено, а трибунът на селяните-жестоко убит чрез различни гаври и обезглавяване в родното му село Славовица. Когато кървавият професор Цанков взема властта, обявява всеобща амнистия за всички големи и малки разбойници из държавата. За тези обаче, които не се предадат определя парична награда- за всяка отрязана разбойническа глава - 20 хиляди лева. Ако днес се приложи този закон, населението на България ще намалее с една трета!  А парите, които ще трябва да се изплатят като награди за разбойническите глави, ще бъдат към 2 милиарда лева.

Струва си!

Тази е реалистичната версия! Кулаксъз Мюмюн взема наградата и гледа по-най бързия начин да напусне България. Той се е страхувал от отмъщението на роднините на разбойника, както и на неговите съратници-разбойници, които били от околните села - между 15 и 18 човека.

Кафалията е имал две плевни в горният край на селото. В една от тях той  вкопал в земята казан, който е бил покрит с дървен капак. В този казан от време на време разбойникът оставял придобитите от занаята си пари, предимно златни османски лири, накити от злато и сребро. Парите харчел за себе си както и ги пилеел с приятели в безкрайни разгулни пиршества.

Този разбойник се отличава и с това че е бил много щедър - помагал и на хора с проблеми, като им е дарявал големи суми в левове. Славел се е като добър любовник.

Дори мълвата, че е бил „гадже” на съпругата на местен мюфтия от махала Ефендилер в Ардино и до сега упорито обхожда по-възрастните.

Кафалията, въпреки разбойническия си занаят, е бил благороден, за разлика от някои днешни негови „колеги”, които се отличават с отвратителното си скъперничество. Така е при повечето позиции от най-високите „столове” на властта, та се стигне до най-ниските длъжности  по държавната йерархия… Просто…ненаситни!

Сега проблемът с парите на Кафалията са да се установи къде са били двете плевни в горния край на Горно Прахово. Веднага след убийството му, тези две плевни са били изгорени. Очевидно това е направено от човек, който е знаел къде разбойникът е криел имането си. Дали обаче предварително е изпразнил казана с дървения капак или бързайки е искал само да заличи местата, така че само на него да му е известно къде са парите, това няма как да знаем. А днес предполагаемото място е доста променено с построени къщи и инфраструктура. За находчивите любители на приключенията обаче, винаги има начин да проучат допълнително обстоятелствата и да открият „казана” на именития разбойник Кафалията!".