Писма от секретния архив на Ватикана разплитат загадката на принца на Филипопол СНИМКИ

Точно три години след като рицарите поемат към Светите земи в своя Четвърти кръстоносен поход, българският цар Калоян е на прага на Пловдив (Филипопол). В далечната 1205-а градът пада и е разрушен след опустошителния му поход в Тракия.

По това време тук е административния център на Филипополското дукство - кръстоносна сеньория, васална на Латинската империя, която просъществувала за кратко - от 1204 до 1230 г. Двама от владетелите на тази латинска сеньория са известни. Първият е Рение дьо Три (1204-1206), а вторият - Жерар дьо Стрьом, негов родственик, който управлява града от началото на 20-те години на XIII в. до 1229 г. Кой обаче стои начело на Филипополското дукство в периода от 1208 до 1218 г.? В чии земи и под чие владение е бил по онова време Пловдив (Филипопол)?

Учените нямат отговор на този въпрос. Д-р Калин Йорданов, историк и преподавател в СУ, обаче твърди, че това е деспот Алексий Слав - владетелят на Родопите и Мелник и васал на Латинската империя, който произхожда от царската династия на Асеневци.

Неизвестен доскоро документ от архивите на Ватикана е напът да потвърди тази смела хипотеза. Две папски писма хвърлят нова светлина върху личността на деспот Алексий Слав и на отношенията между българи и латини през първата половина на XIII век. Открива ги Калин Йорданов, историк от Института за балканистика с Център по тракология-БАН и хоноруван преподавател в СУ „Климент Охридски“.

Йорданов изследва княжеството, произхода, родословието и загадъчната личност на деспот Алексий Слав в монографията си „Принцът на Филипопол: непознатият деспот Алексий Слав в светлината на нови извори и открития", която наскоро излезе на книжния пазар от издателство Wunderkammer. 

Папа Хонорий III – детайл от стенопис на Джото от църквата „Св. Франциск“ в Асизи, Италия

„Преди 5 години попаднах на нови, непубликувани документи

от канцеларията на римския папа Хонорий III. Тогава все още нямах представа към какво неочаквано и вълнуващо пътешествие ще ме отведат тези латински писма, писани преди 800 години“, разказа пред „Марица“ д-р Калин Йорданов. Писмата от Ватикана разкриват подробности около сблъсъка на деспота с експанзията на латинската църква в периметъра на неговите владения в Югоизточна Македония и Югозападните Родопи. В първото Алексий Слав е наречен „принцът на Филипопол“, обясни историкът.

Документът разказва как през 1217 г. е убит католическият архиепископ на град Филипи. Въпросният археопископ е преследван, отвлечен и екзекутиран по особено жесток начин по заповед на деспот Слав, понеже е негов политически противник. Естествено, римската курия и лично папа Хонорий III обвиняват за това убийство „Слав, принцът на Филипопол” - така е бил известен той в римските анали.

Папата го отлъчва от Църквата и настоява за неговото преследване от светските власти в Константинопол. Второто писмо потвърждава, че да, убийците са българи. Така на практика деспот Слав е обявен за persona non grata в Латинската империя, в чиято територия е била автономната държава на деспота.

Алексий Слав произхождал от династията на Асеневци

След смъртта на цар Калоян в Българското царство започнала гражданска война и борба за трона, в която като съперници се очертали Борил и Слав. С измама Борил отнема земите на Слав, който пък става васал и зет на латинския император Анри Фландърски, от когото получава като зестра Филипополската област и така създава своето обширно княжество в Северозападна Тракия, Родопите и Източна Македония.

Управлява го като цар-самодържец, макар и с титлата „деспот“, дадена му от най-успешния латински император в Константинопол Анри Фландърски, заради брака с дъщеря му. Историята ще запомни Алексий Слав като една от най-ярките личности на политическата сцена на Балканите през XIII век. Владенията му били като остров, вклинен между Българското царство, земите на Латинската империя и неовизантийската държава в Епир.

Новата книга на историка Калин Йорданов осветлява именно непознатите страни от историята на отношенията му с Константинополската латинска империя, Епирската неовизантийска държава и Търновското царство.

Рицарска инициация и хералдика  

„Любопитното в тези папски документи е, че в тях деспот Слав е наречен с феодалната титла „Принц на Филипопол“, която получил от своя сюзерен и тъст заедно с властта над отвоюваната от латините Филипополска област след победата им над цар Борил през 1208 г. - това е нов и непознат в историята ни факт.

Деспот Слав не е само владетел на Родопите и Източна Македония, както го познаваме до този момент. Писмата от Ватикана вече свързват деспот Слав с Филипополското дукство - една сеньория, която се сформира след Четвъртия кръстоносен поход. Известни са двама от владетелите на това дукство, а именно Рение дьо Три (1204-1206) и Жерар дьо Стрьом, негов родственик, който управлява града до 1229 г.  Кой обаче стои начело на Филипополското дукство в периода от 1208 до 1218 г.? 

Според мен това е принцът на Филипопол,

или деспот Слав“, излага тезата си Калин Йорданов. Още един любопитен и непознат до този момент факт е неговата рицарска инициация, която била част от инвеститурата му като принц, васал и зет на латинския император. „Една находка на археолозите доказва този факт - става дума за керамична сграфито чаша с хералдическо изображение на фамилния герб на деспот Слав - рицарски щит с три рози на бяло (сребърно) поле, който аз идентифицирах.

Тя бе намерена при проучването на гроб №4 от фамилната му гробница от екипа на проф. Виолета Нешева в Славовата столица Мелник. „Родовият герб е отличителен знак в западноевропейската феодална и хералдическа традиция и обозначава по-висок статут. Така че моят извод е - да, деспот Слав най-вероятно е бил посветен в рицарство, още при първия му брак с дъщерята на латинския император Анри дьо Ено, податки за което се откриват и в писмените извори - предполага Калин Йорданов. - Така българският владетел се интегрира в средите на западноевропейския елит на Латинската империя. И се превръща в един от големите барони на империята“, заключава историкът.

Случайност ли е, че...

С Иванко владеят автономни княжества в един и същ географски ареал

Произходът на деспот Алексий Слав също тъне в догадки. Официалната версия е, че деспот Слав е племенник на първите трима Асеневци. В науката обаче се лансират и други хипотези. Като тази на румънския историк В. Мъркулец, който допуска вероятността деспот Алексий Слав да е бил син на известния болярин Иванко (Иванко Алексий) - Иванко, убиецът на цар Асен.

„Развивайки тезата си, румънецът обръща внимание на поредица от „подозрителни“ съвпадения. Например, кръвно-родствената им връзка с Асеневата династия и общото царствено име Алексий, което и двамата носят. Освен това прави впечатление, че аналогично и двамата са владетели на автономни териториални княжества, формирани в един и същ географски ареал, който обхваща Родопите и Източна Македония“, разказва Калин Йорданов.

Ктиторските надписи върху сцената “Въведение Богородично в храма“ в Боянската църква

Ала приликите не свършват до тук. И двамата - Иванко и деспот Алексий Слав, са зетьове на владетелите на Костантинопол, единият - на византийския  василевс, а другият - на латинския император. И двамата български благородници са родственици на Асеневци, и двамата получават като зестра Филипополската област, която управляват последователно, с интервал от близо едно десетилетие.

Историческите архиви само потвърждават тази линия - фактите посочват, че Иванко, убиецът на цар Асен, е претендент за короната и първи братовчед на Асеневци. След отхвърлянето на неговите претенции от Асеневите братя, Иванко бяга в Константинопол, където се жени за внучка на византийския император и подобно на деспот Слав му дават Филипополската област и Родопите - като зестра.

„Историята се повтаря само осем години по-късно, през 1208 година, но този път - вместо византийците, на европейската сцена са кръстоносците, основали своята Латинска империя, а Слав става васал и зет на латинския император, получава от него Филипополската област и бива излъчен като претендент за търновската корона“, обяснява Калин Йорданов.

На тази основа нашият историк повдига въпроса дали Алексий Слав всъщност не е син и наследник на Иванко-Алексий, плод на тайната му интимна връзка с балдъзата на цар Йоан Асен I (сестра на втората му съпруга, царица Елена) или от друга неизвестна връзка.

Кой е управлявал от Цитаделата на Небет тепе?

Въздушна снимка на Небет тепе ясно показва основите на мащабен градеж. Какво е това - цитадела и водохранилище на два етажа? Или средновековен замък?

Да, на Небет тепе са разкрити и идентифицирани немалко архитектурни структури. Например - през 60-те години на миналия век археологът Христо Джамбов открива водохранилище на хълма, което вероятно е било в основите на донжон. Оказва се, че то е най-голямото в цяла България. Събирало водите от околните сгради и археологът го локализира в кулата, чиито останки могат да се видят и днес.

По-интересен обаче е фактът, че водохранилището не било едноетажна сграда, а многоетажна. „Изследвайки строителната дейност на деспот Слав в Цепина и в Мелник, ние сме установили, че такива кули са били предпочитаният от него архитектурен обем за резиденция. Това се вижда и в последния му пристан, който той е изградил като свой мемориал - манастира „Св. Богородица Пантанаса“ в Мелник“, обяснява проф. Виолета Нешева. Така че, според нея, напълно резонно е Алексий Слав да е резидирал и във Филипопол в подобен дом.

Дъщерята севастократорица Десислава

Другата интересна хипотеза на Калин Йорданов е свързана с потомството на деспот Слав.

„При разговорите ми с проф. Виолета Нешева научих как преди 10 години тя е открила семейната гробница на деспота. В тях тя припознава двамата синове от двата брака на Алексий Слав. Мисля, че мога да допълня тази картина - в продължение на три години имах уникалната възможност да работя в Боянската църква - да пътувам във времето сред безценните стенописи и сакралното й пространство.

Наблюдавах отблизо този забележителен средновековен паметник, изследвах го детайлно и се вслушвах в тишината му и в ехото на отекнали между стените му стъпки и гласове“, спомня си историкът.

Така, изслeдвайки в детайли стенописите, историкът опитва да разгадае и портрета на енигматичната благородна ктиторица на Боянската църква - севастократорица Десислава.

Сцената „Морското чудо на св. Никола Мирликийски“ – дневопис в Боянската църква

„Бегли догадки я свързват най-вече със сръбската владетелска династия на Неманичите. Само че много елементи в самия ктиторски портрет издават отчетливо латинско и западноевропейско влияние. Царственият произход и връзката на Десислава с латините е подчертан както в портрета й, така и в някои други стенописи на Боянската църква, сред които, например аз успях да открия една интересна сцена, наречена „Морското чудо на св. Никола Мирликийски“. Тя препраща към Четвъртия кръстоносен поход и Латинската империя и в нея успях да идентифицирам герба на първия владетел на латинското Филипополско дукство - Рение дьо Три.

Само че тук има още един интересен факт, който установих - в северния аркосолий на Боянската църква, точно до портрета на севастократорица Десислава, се откриват два надписа от първата половина на XIV век с имената на ктиторите и те са, забележете - Иванко и Слав - изписани един под друг.

Какъв е изводът: точно тук откривам интересната връзка на Десислава с деспот Слав - през изведената от мен хипотеза, че вероятно тя е била негова дъщеря, от първия му брак с дъщерята на латинския император Анри дьо Ено, а нейни потомци пък вероятно са по-късните ктитори на храма Иванко и Слав, носещи характерните за тази фамилия владетелски имена“, заключава Калин Йорданов.

Източник: Марица

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук