Невероятни методи за лечение от древността шокират съвременните лекари. Днес сме свикнали, когато имаме проблеми със здравето, да посетим кабинета на личния си лекар, който после ни препраща към различни специалисти, отговарящи за специфични органи и системи от нашето тяло.

Медицината сега разполага с лаборатории, скъпи апаратури, инструменти, медикаменти и какво ли още не. Но представете си, че живеете преди 3000 години например. Нищо от изброеното не е съществувало…

Как тогава хората са се лекували и кой се е грижел за тяхното здраве? Лечителите в древните времена са били едни от най-важните хора в племето или селището – наред с вожда или владетеля. Това са древните лечители – хора със специален статут и божествени знания.

В Древна Гърция за лечение на простуда съветвали да се целува мишка по муцуната.

Хремата лекували с кръвопускане, а ангина – с омотаване на червен конец около шията.

В Азия обаче смятали червения конец за шарлатанство и лекували ангина по друг начин – поднасяли близо до устата на болния голяма жаба. При това сърцето на жабата започвало да бие учестено и на болния му ставало по-добре от това.

В Древен Египет много хора, които страдали от често срещани заболявания, като зъбобол или болки в ушите, смятали, че мишките са най-добрият лек за техните проблеми. Зъбоболът бил особено често срещан в Египет заради разпространението на пясъка в диетата им. Пясъкът влизал в почти всичко, включително и в храната. Честото му ядене унищожавал емайла и така се стигало до нервите и кръвоносните съдове на зъба.

По някаква причина египтяните решили, че мъртвите и често гнойни мишки са ефективно лечение на този проблем.

Мъртвите мишки се смачквали, докато стане паста, която се нанасяла върху засегнатото място. При по-сериозен зъбобол цялата мъртва мишка се слагала директно върху зъба.

Здравият разум ни казва, че това лечение не може да е ефективно при зъбобол и то най-вероятно е причинявало повече проблеми. Прилагането на загниваща тъкан върху нерви и кръвоносни съдове е доста добър начин да си докарате инфекция.

В Древна Гърция било обичайна практика да се консумира определен вид глина, наречена terra sigillata, която се намира на гръцкия о-в Лемнос. Дискове от глина били изнасяни и продавани като медицинско средство срещу стомашни проблеми и диария, пише и medinfo.bg.

Докато някои хора все още консумират глина и днес заради собствените си странни причини, повечето не признават консумацията на глина като жизнеспособна медицинска практика.

Знае се, че глината от о-в Лемнос съдържа каолин и бентонит. Те се използват в съвременните лекарства за лечение на диария. Дори Хипократ пише за ползите от поглъщането на този вид глина, и както се оказва, най-известният класически лекар е бил прав, поне в идентифицирането на лечебните свойства на консумацията на тази специална глина.

В Месопотамия през 1700 г. пр.н.е. крал Хамураби създал кодекс от закони, някои от които може да са ви познати, като „око за око и зъб за зъб“. Когато един хирург извършвал успешна операция, той получавал съответното заплащане в съответствие с положението на пациента в обществото. Неуспешната операция можела да доведе до загубата на ръката на лекаря, ако пациентът бил с високо положение в обществото и не оцелеел.

Имало няколко типа лекари в Древна Месопотамия. Ашипу (или магьосник) определял от какво заболяване страда пациентът и кои зли духове го обитават. След това предписвал магии или заклинания, за да излезе злият дух, или изпращал пациента на асу (лекар). Тези лекари прилагали билкови лекарства и гипсови отливки на раните.

Древните аборигени смилали ларвите на молеца Endoxyla leucomochla и ги използвали като мехлем за кожни лезии и рани. Те поставяли смачканите червеи във всички участъци от кожата или абразиите, които изисквали лечение.

Пастата, направена от червеите, помагала в процеса на оздравяване. След като се поставят върху раната, се правела превръзка и по този начин се предотвратявало попадането на въздух и бактерии, което подпомагало изцелението. Днес ларвите не се използват в медицината, но са се превърнали в основен компонент в много аборигенски диети.

Днешните аборигени отглеждат и култивират молците. Те се готвят в пясък и се разбъркват с гореща пепел, която опърля крилата и краката им. След това молците се поставят в мрежа, за да премахнат главите им. В това състояние те са готови за консумация, въпреки че понякога се смилат в паста и се слагат в сладкиши. Ларвите се считат за деликатес и ако някога посетите едно от тези племена, очаквайте да ви ги предложат. Счита се за грубо да откажете, така че бъдете готови да опитате…

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук