Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат. „Да имаш малко дребни?" - смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка. „Нямам какво да ти дам" - отвърнал непознатият.

После попитал: „Какво е това, върху което седиш?" „Нищо - отвърнал просякът. - Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня."

„Поглеждал ли си някога вътре?" - попитал непознатият. „Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо." „Я погледни" - настоял непознатият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.

Виж още: Притча за двете жаби

Просяк е всеки, който - дори и да има големи материални богатства - не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него.

Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което не само че е включено всичко това, но и то е безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.

Екхарт Толе, "Силата на настоящето"