В една бурна мартенска вечер през 1827 г. германският композитор Лудвиг ван Бетовен издъхва след продължително боледуване. От Коледа насам той е прикован на легло, измъчван от жълтеница, силни отоци и тежки затруднения с дишането. Сред личните му вещи близките откриват документ, написан четвърт век по-рано, в който той моли братята си да разкажат публично за здравословните му проблеми след неговата кончина.
Композиторът е искал светът да разбере причините за страданията му и най-вече за загубата на слуха, която го оставя практически глух още преди да навърши 50 години.
Почти два века по-късно международен екип от учени анализира ДНК от автентични кичури коса, за които е доказано, че принадлежат на музикалния гений.
Основната цел на проучването, споделено от уебсайта „Science Alert“, е да се открие причината за прогресивната глухота, започнала още в края на двадесетте му години.
Заболяването първоначално се проявява като постоянен шум в ушите, а впоследствие води до непоносимост към силни звуци и постепенно изчезване на способността му да долавя високите тонове, което на практика слага край на кариерата му като изпълнител.
Писмата на Бетовен разкриват колко тежко е изживявал това състояние – в едно от тях той признава пред братята си, че отчаянието от страданието го е водило до мисли за самоубийство.
Здравословните проблеми на композитора обаче не се ограничават само до слуха. Още от 22-годишна възраст той е измъчван от силни коремни болки и хронична диария, а в края на живота му се появяват и признаци на сериозно чернодробно заболяване.
Дълго време съществува теория, че оловно отравяне е допринесло за смъртта му, подкрепена от предишно изследване на кичур коса. Новият генетичен анализ обаче доказва, че въпросната проба всъщност е принадлежала на неизвестна жена.
Изследването на действителната коса на Бетовен сочи, че най-вероятната причина за фаталния край е инфекция с хепатит B, усложнена от консумацията на алкохол и наследствена предразположеност към чернодробни увреждания.
Въпреки това учените не успяват да открият категорично генетично обяснение за неговата глухота и стомашно-чревни проблеми, поради което тези въпроси остават обвити в мистерия. За сметка на това генетичният анализ разкрива неочаквана фамилна тайна.
Сравнението между Y-хромозомата на Бетовен и тази на негови съвременни роднини по бащина линия показва пълно несъответствие.
Резултатите доказват, че в периода между XVI век и раждането на композитора през 1770 г. в родословното му дърво е имало извънбрачно бащинство.
По този начин желанието на Бетовен светът да разбере за болестите му доведе до разкрития, които надхвърлят медицината и хвърлят съвсем нова светлина върху личния живот и семейната история на един от най-великите творци в историята.
