За древните египтяни отдолу е разположена Земята, над нея се разпростира богинята на небето, отляво и отдясно са корабите на бога Слънце на изгрева и залеза.

Съществуват множество достигнали до нас древни карти, където плоският свят е изобразен подробно и доста професионално. Например в знаменитите атласи на Пири Рейс, създадени през 1528 г., се виждат Гренландия, Пабрадор, Флорида, Нюфаундленд. Как е могъл турският адмирал, съвременник на Колумб, да състави толкова пълна карта на света? Откъде му е известно за съществуването на Антарктида?

През 1531 г. се появява още една уникална карта на плоската земя на френския математик и географ Оронцио финей. На нея конфигурацията на пояса на Антарктида съответства на съвременните карти. Освен това Антарктида е изобразена с планински реки и хребети – без ледено покритие! Има сведения, че за съществуването на Америка и Антарктида са знаели още от времената на Александър Македонски.

В библиотека в Бон е открита карта „Глореанус“, създадена през 1510 г., с точните контури на Америка -от Канада до Огнена земя. През октомври 1965 г. Уелският университет (САЩ) публикува издадената през 1440 г. в Берн карта „Винланд“, чийто неизвестен автор 52 години преди Колумб посочва бреговете на днешна Канада и на Северна Америка.

Излиза, че „изостаналите“ ни предци са знаели за земята повече, отколкото сме свикнали да смятаме

Те са открили всичко това 400 години преди да бъде открито от „просветените учени“.

И така, привържениците на теорията за плоската Земя смятат, че нашият свят представлява плосък диск, заобиколен от ледената стена на Антарктида. Отгоре е т.нар. „купол“, под който се въртят Слънцето и Луната и останалите „планети“. Луната се върти по-ниско от Слънцето. Луната не отразява слънчевата светлина, както е според официалната теория, а е източник на собствена светлина.

Спътниковите антени по къщите само се наричат „спътникови“, защото са насочени към хоризонта, а не към небето. Те приемат обичайни радиосигнали от обичайни предавателни кули, намиращи се на Земята, а не в Космоса. Това не е спътникова, а тропосферна радиовръзка, чието разстояние е от 300 до 800 км. Сигналът се отклонява от йоносферата. Това, което учените наричат „йоносфера“, всъщност е въпросният „купол“, покриващ земята отгоре и отразяващ радиовълните към повърхността на Земята.

Това е само част от фактите, посочващи, че теорията за плоската земя има пълно право на съществуване.