Само за една нощ през 1825 г., създаденото около XIII в. селище Кулдара в Индия, губи всичките си жители. И до днес никой не знае със сигурност каква е причината, но съществуват няколко теории, които се опитват да обяснят случилото се.
Кулдара се намира на около 15 км. от Джайсалмер в индийския щат Раджастан. Смята се, че през XIII век основите му полагат 84 души - общност на задружни и трудолюбиви брахмани Паливал – представители на една от висшите касти в Индия, еквивалент на духовенството в Европа, които мигрирали от западните части на страната.

Известни с изключителните си земеделски умения, Паливалите успявали да отглежадт посеви в изключително суровите и сухи условия на пустинята Тар, като откривали места, на които в почвата имало много гипс – минерал с 20-процентово съдържание на вода.

Освен това през годините успели да развият и търговските си умения и помогнали на общността да забогатее, да се разшири и да процъфтява повече от шест века. Населението драстично нараснало през вековете и в най-добрите години на XVII и XVIII в. в селото живеели над 1500 души, пише vesti.bg.

Днес в селцето могат да се видят руините от над 400 постройки, част от които все още са запазени, както и 200 други в околностите.
Една нощ през 1825 г. всички жители на Кулдара изчезват, взимайки със себе си само най-ценното, което се побира в една торба. Защо процъфтяващо общество би изчезнало за толкова кратко време, оставяйки след себе си селище, градено с векове?

Според една от теориите хората са си тръгнали в търсене на по-благоприятно място с вода и повече ресурси. Фактът, че действието се развива в рамките на само една нощ в сенките на мрака обаче правят теорията доста съмнителна.

Други източници доразвиват теорията за водата, но според тях причината селяните да побягнат не е малкото количество, а фактът, че обществото е натровило водоемите с трупове на животни, изхвърляни след жертвоприношенията от религиозните празници, и е било принудено да мигрира.

Най-подкрепяната теория е, че хората са напуснали домовете си, за да избягат от натиска и безмилостното управление на местния диван (висш орган в някои ислямски страни). Смята се, че управникът на Джайсалмер - Салим Сингх, който отговарял и за Кулдара, налагал големи, почти непосилни данъци върху жителите на селцето.

Но това не била единствената причина обществото да побегне. Сингх видял дъщерята на местния управник и поискал ръката ѝ, като отправил предложение към жителите на Кулдара. Дал едно денонощие хората да си помислят и ги предупредил, че ако не се ожени за момичето, ще направи данъците за всички още по-високи.

Историята повелява, че от лоялност към своя управник, бащата на момичето, всички решили заедно да напуснат селото преди 24-часовият срок да е изтекъл, оставяйки след себе си всичко, което общността е градила векове наред.

Преди да тръгнат, хората направили проклятие цялото село никога повече да не бъде населявано, разказват местни поверия. Всеки, който се противопоставел, щял да посрещне смъртта. Така от тази нощ никой никога повече не е живял там.
Днес някои смятат, че руините са епицентър на паранормална активност, което привлича много туристи всяка година. Областта е под надзора на Археологическите служби на Индия, а Кулдара е признато за историческо и културно наследство.

И въпреки многото теории и предположения селцето и до днес успява да опази в тайна отговора на въпроса - защо жителите му са го изоставили за една нощ.