Всяка уважаваща себе си столица има булевард на порока. София не е изключение, по “Мария-Луиза” светят червените фенери. Открай време тази артерия е похотлив маршрут. Тя и пресечките ѝ бъкат от бардаци, пише Труд.

През игото сокакът на удоволствията се наричал “Балкан джадеси”. В този район се намирала скандалната махала Девичи проход, където се предлагали момичета за забава. Пожълтял турски документ свидетелства:

 



“Милена бинти Йове от село Долни Лозен, Софийско, се обвинява в блудство и е била с леко поведение. Съдът я арестува в софийския затвор и тя бе освободена, когато се обеща, че се покайва и занапред няма да върши такива престъпни действия - да блудства.”

Поръчител на Милена станал роднината ѝ Стою, който дал дума пред забитина Хюсеин бей. Датата е 4 рамадан 1026 г. по Мохамед или 1617 г. от рождението на Христа.

Освен българки в Девичи проход работели сръбски, влашки, гръцки и еврейски девойки. Имало темпераментни арменки, робини от Унгарско, можело да се намерят дори негърки. Конците на пазара дърпал някакъв арабин.

 



Сега търговията с женска плът се контролира пак от араби. Вертепите са под прикритието на “хостели”, а съдържателите канят клиентите на развален български. Властта си затваря очите, защото е на процент от печалбата.

След Освобождението “Балкан джадеси” е преименувана на улица “Ломска”. Арсо Максимов е първият официален кандидат за сводник. В молба до Общината той се представя: “Доскоро съм бил съдържател на публични домове в Кюстендил. Съм с честно поведение. Плащал съм честно на момите.”

После Арсо го удря по същество: “Искам да ми се отпусне място 2500-3300 кв. метра за построяване (съвременен) бардак.” Предприемачът крои да направи три отделения с по шест стаи. Таксите ще са 3, 2 и 1 лев за съответната категория, педантично отбелязва той.

 

Градският съвет отхвърля родолюбивия проект. Столичните първенци се нагърбват сами да регламентират проституцията, за да сложат на място куртизанки като непокорната Велика Кючек Димитрова. Един ден решават:

“Да се съберат всички леки жени из града и чаршията и да се поместят в нарочно за них определения квартал; да се помисли за болестите и да се умоли господин полицмейстерът, ако се яви нужда, да се разпореди за пазенето тишината в този квартал.”

Въпросът със заразите е решен, като градският доктор е натоварен да събира “по една рубла от неделното визитирание публичните жени”.

По-сложно е с Велика, която нехае за кметските разпоредби. Заедно с щерка си продължава да работи на забранената улица “Боянска”. Изнервените общинари диктуват на писаря: “Да се запрети строго на Велика Кючек Димитрова и на дъщеря ѝ Елена да упражняват занапред гнусните си и безнравствени деяния в улица Боянска и да им се обяви или да се откажат от делата си, или да се пренесат в Касапската улица.”

През 1899 г. умира княгиня Мария-Луиза, съпруга на княз Фердинанд. В нейна памет улица “Ломска” е преименувана на “Мария-Луиза”. С нова табела, градската артерия продължава да събира столичната измет.

На самия тротоар лови клиенти дългобедрата Люба Лаговска. Кака Мария мести сводническия си дом от “Сердика” на “Цар Борис”. Драга Савич държи вертеп на пресечката “Струма”.

“Сводниците, като тия от рода на прочутата Драга Савич, наляво и надясно разправят, че с близките си връзки с висши полицаи, депутати и журналисти могат свободно да упражняват своя занаят”, пише вестник “Потайности”.

Същата газета алармира: “На улица “Мария-Луиза”, ъгъла с “Цар Симеон”, срещу Окръжния съд има публичен дом под директорството на някой си бивш таен агент.”

Разследване на “Потайности” сочи, че през 1911 година в София има 417 вертепа. Въртят оборот големите фирми “2 февруари”, “Орфеум” и патриотичната “Сан Стефано”. Действат и по-скромни заведения като “При двете бели гълъбици”. Отделно са нелегалните обиталища на разврата.

Ако не кривнели в някой от тях, мераклиите стигали Лъвов мост. Тук свивали вдясно и по реката отивали в Централния публичен дом (ЦПД). Той е построен в зората на ХХ век. Седем павилиона за еротични наслади при днешната Сточна гара.

Когато столичани се разхождали наоколо, гледали да го подминат набърже. “Защото децата бяха любопитни и щяха да запитат какви са тия полуголи жени, накачили се по прозорците, които даваха знак на всеки минаващ оттам мъж да се отбие при тях”, обяснява коренячката софиянка Райна Костенцева.

Инвентарът е освежен след Великата октомврийска социалистическа революция. Тогава армиите на Деникин и Врангел повличат със себе си хиляди “войнишки момичета”. България дава политическо убежище на белогвардейците и в нашите пристанища акостират агресивните до днес рускини. След соцреволюцията локали като “Одеса” предлагат изключително славянско меню.

Съдържателите рекламирали на живо новите попълнения. “Впрягаха конете, натоварваха на файтона своята нещастна прясна “стока” и я разхождаха бавно и тържествено из централните улици, за да може тяхната клиентела да види, че е пристигнала нова реколта”, спомня си един съвременник.

След 9 септември 1944 г. чупенето на червените фенери е едно от първите мероприятия на народната власт. Най-много са публичните домове в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, докладва Антон Югов в Министерския съвет.

“Какъв е тоя ЦПД, на отечественофронтовска България трябват сгради за ЦК, ЦДНА, ЦУМ!”, провиква се вътрешният министър. Постройките на ЦПД-то обаче са масивни, глупаво е да се бутат като Бастилията, трезво преценява той. По тази причина Югов ги съхранява за грядущите поколения.

В духа на новото време “Мария-Луиза” е преименувана на булевард “Георги Димитров”. В павилионите на Централния публичен дом е настанена Окръжна болница. След преместването ѝ в квартал Младост заведението продължава да е здравен обект.

Сега “Георги Димитров” пак е “Мария-Луиза”. Яките постройки на Цитаделата на разврата още вършат работа. От прозорците обаче вместо разголени хетери се показват болни с халати.