През 21 век повечето хора смятат интимните отношения за личен въпрос. През Средновековието в Англия обаче разделението между личните и обществените въпроси както за мъжете, така и за жените, е било с доста неясна граница, съобщават от ВестиБГ. 

Членовете на общността активно са участвали в оформянето и контрола в поведението на другия, включително при средновековния секс, чрез клюки и известия до властите, когато се наблюдава нежелано поведение. 

По време на Средновековието в Англия сексът и бракът са били уреждани според законите.

Консисторният съд е бил публичната арена, която е предявявала правна юрисдикция над "личния живот" на гражданите.

Делата, запазили се в архивите и след Средновековието в Англия, съдържат много истории, които осветяват средновековните нагласи спрямо секса, скандалите и законите.

Какво е представлявал консисторният съд

Съдебната система в средновековна Англия е приличала на съвременната - имало е различни видове съдилища за различни видове дела. От една страна е имало кралски и светски съдилища, а от друга - консисторните съдилища, които са се представлявали от църковен съдия от местната епархия. В юрисдикцията на консисторният съд са влизали дела, свързани с греховността (включително средновековни сексуални действия като блудство или прелюбодеяние), или с първото причастие и сключването на брак; също и дела, отнасящи се до членовете на духовенството.

Консисторният съд е разглеждал основно два вида дела

- първите са били свързани с престъпления, при които някой се е признал за виновен или е бил обвинен в престъпление спрямо морала или Църковното право;

- а вторите - подобни на гражданските искове, при които ищците могат да предявят иск по причини като налагане на брачни договори, иск за компенсация след нанесени щети от клевета или обезщетение при нарушен договор.

Сексуалното престъпление е можело да бъде предявявано в съда или като престъпление, или като граждански иск, а също така е можело да бъде разглеждано и в светските съдилища, в зависимост от естеството на случая.

Разрешеното и забраненото при секса според средновековния закон

Според законите през Средновековието в Англия, сексът се счита за законен едва когато се е случил в брака, с намерението да се зачене дете. Сексът между неженени хора се е смятал за греховен.

За жените е било социално неприемливо да правят секс преди брака, докато пък от мъжете се е очаквало да имат определен сексуален опит преди минаване под венчило. Сексуалните завоевания са работили в полза на репутацията на мъжа, докато честта и стойността на жената са се определяли от нейната порядъчност.


Въпреки това сексът преди брака не е било най-тежкото нарушение, което човек може да извърши срещу моралните ценности в Средновековието:

Изневярата, кръвосмешението и сексът с монахиня са се смятали за далеч по-греховни.

Сексът между духовници или мъже от църквата, също се е считало за тежко престъпление, тъй като мъжете в Църквата са били определяни от каноничните закони като "бащите" на своето "духовно стадо".

Възрастта за съгласието за секс също е била различна.

Докато сексът с непълнолетно лице под 16 години е забранен в повечето съвременни западни общества, по закон в Средновековието деца на 7-годишна възраст са можели да дават предварително съгласие. Възрастта за пълно съгласие е била 14 години, но момичетата на 12 или повече години, са можели законно да дадат своето съгласие за секс в случай на брачен договор.

През онова време не било рядкост момичетата да сключват брак толкова млади, освен ако не са били от аристокрацията или властта. 

Сексът в брака: Брачният дълг

Женените хора са били длъжни да правят секс с партньора си винаги, когато той или тя поиска. Това понятие е било известно като "брачен дълг" заради идеята, че съпрузите "дължат един на друг" полов акт. Църквата е казвала, че сексът трябва да се счита за непорочно средство за зачеване на деца, но е позволявала известна свобода в начините, по които хората е можело да правят секс, като те се считат за приемливи в моралния кодекс на християнството.