Трупането на материални блага е основен приоритет за мнозинството българи. Това показва проучване на Института за изследване на обществата и знанието към Българската академия на науките. За 80% от сънародниците ни смисълът на живота е в трупането на имущество. Постигането на материални цели се е превърнало в основен приоритет. Данните показват още, че близо 60% от българите за нищо на света не биха погазили закона, дори ако имат някаква полза. Малко над 43% са склонни да нарушат нормите, ако не се страхуват от последствията. Едва 32% смятат, че законите у нас са добре написани.

Според изследването в последните години в българското общество могат да се открият социологически типажи - 34 % се самоопределят като комформисти, 10% като социално пасивни, 6% като бунтари, а 6% като иноватори. Общо 4 на 100 попадат в групата на онези хора, които задължително спазват определени повтарящи се ритуали.

"В момента имаме материално настроено население, но това не бива да ни изненадва, защото живеем в материално общество. Свърши ерата на идеалния социализъм, в който бяхме одухотворени", каза проф. Емилия Ченгелова - зам.-директор на Институт за изследване на обществата и знанието към Българската академия на науките в ефира на "Събуди се" за това дали българинът е материалист или идеалист, съдейки по данните на БАН.

Проф. Ченгелова оправдава българите да избират материалното, защото докато получават средна заплата от 1 000 - 1 200 лв., тя уточни, че сънародниците ни няма как да бъдат над материалното. "За да мислиш за идеалното, материалното трябва да бъде задоволено", обясни още тя.

По думите ѝ българите оцеляват с доходи около линията на бедността. "Други 30-40% са със заплати, които им позволява да посрещнат месеца, но само толкова. Ние не трябва да се учудваме, а да го приемем като част от нашето ежедневие. Учим се да бъдем пазарно общество", отбеляза проф. Ченгелова.