Изригването на планината Етна наскоро хвана в капан няколко журналисти от Би Би Си, които снимаха там. Кадрите са необичайни и подчертават опасностите, които вулканите представляват за хората и обществото.

От 1600 г. насам 278 880 души са убити от вулканична дейност, като много от тези смъртни случаи се дължат на вторични опасности, свързани с основното изригване.

Гладът убива 92 000 души след изригването на Тамбора през 1815 г. в Индонезия например, а вулканичното цунами убива 36 000 души след изригването на Кракатоа през 1883 г.

От 80-те години на миналия век смъртните случаи, свързани с вулканични изригвания, са били доста ограничени, но това не е изцяло резултат от повишена готовност или инвестиции в управлението на опасностите – това е въпрос на чиста случайност.

Изследванията показват, че вулканичната активност не е намаляла от началото на 21-ви век – тя просто в повечето случай не е около населените центрове. В действителност, има няколко вулкана, готови да се взривят и които представляват сериозна заплаха за живота на много хора.

1. Везувий, Италия

Известен с изригването си от 79 г. сл. Хр., което напълно унищожава градовете Помпей и Херкуланеум, Везувий все още представлява значителна опасност, надвиснала над град Неапол и околностите му, в които живеят повече от 3 милиона души.

Вулканът е известен и с особено интензивната форма на изригване. Изригването се характеризира с изхвърлянето на огромна колона от газ и пепел, която се простира в стратосферата, много по-високо, отколкото летят търговски самолети.

Ако такова изригване на Везувий се случи днес, е много вероятно голяма част от населението да бъде вече евакуирана, тъй като предшестващите земетресения вероятно ще предупредят хората за това, което предстои. Но онези, които останат, първоначално биха били обсипани с огромни пемзични камъни, които са твърде големи, за да бъдат държани нагоре в колоната с газ.

Тогава, когато вулканът започна да изчерпва енергията си, самата колона ще се срине, при което по-малки частици скала (от фина пепел до малки камъни) ще падат от небето и с голяма сила.

Облаци от газ във въздуха и пулверизирани камъни заедно с лавата ще „наводнят“ склоновете на вулкана, унищожавайки всичко по пътя си. Такива „пепелници“ са известни, че пътуват десетки километри и с ужасяващи скорости, потенциално превръщайки модерния Неапол в нов Помпей.

2. Ниаронго, Демократична Република Конго



Този централно-африкански вулкан е избухвал няколко пъти през последните няколко десетилетия и въпреки че изригванията му не са особено експлозивни, вулканът създава особено рядка и опасна форма на лава. Веднъж избълвана, тази лава може много бързо да се спусне надолу по склоновете на вулкана и да наводни големи райони без почти никакво предупреждение.

През 2002 г. езерото от лава на върха на вулкана се разлива, при което потоците от лава се спускат към близкия град Гома със скорост от 60 км / ч (37 мили в час), поглъщайки и заливайки части от него на дълбочина от цели два метра.

За щастие, властите са успели да предупредят населението, тъй като вълненията на вулкана са дали повод за интензивни изследвания и повече от 300 000 души са били евакуирани навреме.  Ако подобно събитие се случи отново, можем само да се надяваме, че властите ще са добре подготвени, но това е политически нестабилна държава, която остава сериозно уязвима.

3. Попокатепетл, Мексико

Попо, както го наричат местните жители, е само на 70 километра югозападно от един от най-големите градове в света: Мексико Сити, където живеят 20 милиона души. Попо е редовно активен, а най-скорошната му активност през 2016 г. изпрати стълб от пепел на височина от пет километра.

В последно време, а и през по – голямата част от историята му, еруптивните събития в Попо са съставени от подобни изолирани бълвания на пепел. Но тези изригвания покриват цялата планина, при което пепелта се смесва с вода и това може да образува гъста кална смес, която има потенциала да тече много километри и с относително висока скорост.

Такива явления, известни като „лахари“, могат да бъдат изключително смъртоносни, както се вижда от бедствието в Невадо дел Руиз от 1985 г., когато около 26 000 души бяха убити в град Армеро, Колумбия, от лахар с вулканичен източник на разстояние 60 километра от изригването.

Трагедията в Невадо дел Руис е пряк резултат от топенето на лед на върха на вулкана, но голям обем валежи или обилно снеготопене биха могли да генерират подобен лахар на Попо. Тази смес може да потече надолу по склона към близките населени места почти без никакво предупреждение.

4. Кракатоа, Индонезия

Вулканът е известен днес под името Кракатао, тъй като Кракатоа има лоша слава. 36 000 души са били убити от цунамито, предизвикано от неговото изригване през 1886 г. Тогава ерупцията освобождава повече енергия от 13 000 атомни бомби като тази, пусната над Хирошима. Изригването разрушава напълно вулканичния остров, но в рамките на около 50 години на това място се появява нов остров.

Новият остров е наречен Анак Кракатау (Дете на Кракатоа), а от 20-те години на миналия век той се разраства в епизодични фази, достигайки до 300 метра височина в наши дни. През 2007 г. започна нова значителна активност и оттогава насам вулканът регистрира дейност, най-последно през март 2017 г.


 

Никой не знае със сигурност дали зрелищният растеж на Anak Krakatau означава, че може един ден да се повтори катастрофата, която отприщва „баща му“, но местоположението му между двата най-населени острова Ява и Суматра означава, че това представлява сериозна заплаха за живота на хората.

5. Чангбайшан, Китай

Малцина са чували за този вулкан в отдалечените части на Азия. Последното му изригване е било през 1903 г. Въпреки това историята му разказва доста по-плашещ разказ.

През 969 г. вулканът произвежда едно от най-големите изригвания през последните 10 000 години, освобождавайки три пъти повече материал от Кракатоа през 1886 г.

Една от главните опасности се крие в масивното кратерско езеро на върха (с обем от около девет кубически километра). Ако бъде нарушено, това езеро може да генерира лахари, които биха представлявали сериозна заплаха за 100 000 души, които живеят в околността.

В началото на 2000-те учените започват да наблюдават досега недостатъчно проучения вулкан и решават, че дейността му се ескалира и че може да породи сериозна опасност през следващите десетилетия.

Друг, допълнително усложняващ обстановката факт е, че Чангбайшан пресича границата между Китай и Северна Корея. Като се има предвид такова геополитически чувствително място, ефектите от всяка вулканична дейност тук вероятно ще бъдат много трудни за управление.