На 7 август 2019 г. руското министерство на отбраната публикува видео, показващо първия полет, пет дни по-рано, на прототип невидимия безпилотен самолет, наречен Сухой С-70 Охотник-Б, пишат медии.

Дронът с летящо крило обикаля за двадесет минути около две хиляди фута над Държавния център за полетни изпитания Чкалов в Астрахан (близо до Каспийско море), преди да се спусне за кацане.

Охотник, което означава „Ловец“, е голямо безпилотно бойно въздухоплавателно средство в стил летящо крило или „безпилотен комплекс за ударно разузнаване“ в руската номенклатура.

Това означава, че това е слабо забележим дрон, който може да предприема смъртоносни атаки, както и да изпълнява ролята на наблюдение и електронна война.

Докато разработването на „Охотник“ започна през 2011 г., превозното средство се появи за първи път на публично място на 23 януари на снимки в руските социални медии на един от летящите безпилотни летателни апарати, теглени от трактор в Новосибирск, Сибир.
След това на 14 май Охотник е заснет в съоръжението Чкалов по време на посещение от президента Владимир Путин.

Докато тогава Путин парадираше предимно с възможностите на стелт изтребителя Су-57, който навлиза в по-мащабно производство, той също намекна за възможностите на стелт безпилотния летателен апарат, който е разработен.

Сателитните снимки разкриха, че дронът, в сравнение с паркираните наблизо самолети Фланкър, е доста голям, с крила с ширина около 19 метра.
Според Jane’s, дронът тежи тежките 20 тона и максималната му скорост е във високия дозвуков диапазон.

Капацитетният фюзелаж на безпилотния самолет има два вътрешни отсека с капацитет за над два тона оръжия или специализирано оборудване и предполагаемо достатъчно гориво, за да даде на безпилотния обхват над 3700 мили.

Съобщава се, че безпилотният летателен апарат включва композитни повърхности, покрити с радарно-абсорбиращи материали, за да сведе до минимум радарното си напречно сечение.

Конфигурацията на влетящите крила на руския безпилотен апарат и вграденият във фюзелаж двигател имат повече от малка прилика със стелт безпилотния самолет RQ-170 на американските военновъздушни сили, чието съществуване стана публично признато, след като един беше заловен от Иран чрез хакване и след това задълбочено проучен от Русия.

Безпилотните летящи крилати самолети са склонни да бъдат аеродинамично нестабилни и наистина са станали жизнеспособни само с разработването на компютъризирани системи за управление „летене чрез сигнал“, които автоматично компенсират тази нестабилност.
По този начин този първи полет със сигурност беше предимно за тестване на летателната годност на безпилотния апарат и неговите системи за контрол на полета.

Преди това Охотник е извършвал пилотни тестове, а също така и кратък „скок и кацане“, в който е летял за няколко кратки секунди, преди да се установи отново на трите си колесника.

Докато Охотник беше дистанционно управляван от пилот-човек за теста на 2 август, Russia Beyond твърди, че „напълно роботизираният“ самолет ще може да лети автономно при експлоатационни условия - което означава, че вместо да бъде под пряко дистанционно управление от човешки оператор, той ще използва вграден изкуствен интелект, за да реагира динамично на променящите се обстоятелства и да изпълнява предварително програмираната си мисия.

По този начин Охотник няма да има нужда да поддържа командна връзка за блокиране или хакване на човешки пилот на големи разстояния.
Въпреки това, колегата писател на TNI Дейвид Акс посочва, че автономната система може да създаде дори по-голямо техническо предизвикателство от проектирането на стелт самолет:

„Трудното, когато става въпрос за разполагане на бързо въоръжени безпилотни летателни апарати със значим военен ефект, са комуникациите, системите за управление и компютърните алгоритми - и техниките и тактиките за експлоатация на безпилотни летателни апарати на големи разстояния в претъпкано въздушно пространство заедно с пилотирани самолети и други сили."

Стелт дронове и Договорa за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие (INF)

Може да не е съвсем случайно, че първият полет на Охотник на 2 август 2019 г. се е състоял на същия ден, който бележи окончателната гибел на договора за ядрените сили със среден обсег.
Докато администрацията на Тръмп цитира нарушението на договора от страна на Русия чрез инсталирането на крилати ракети с голям обсег на ракетен камион "Искандер-К", Москва в отговор се оплака, че многобройните безпилотни летателни апарати на Пентагона трябва да се считат за "крилати ракети" и следователно трябва да са също е забранено по Договора за ядрените сили със среден обсег.

Докато безпилотните летателни апарати "Reaper" на американските военновъздушни сили не са предназначени за стелт, Русия може да е параноично настроена, че безшумни безпилотни летателни апарати за наблюдение като RQ-170 - или още по-неясния RQ-180 с дълготрайна издръжливост - могат да бъдат преобразувани за извършване на смъртоносни изненадващи атаки.

Това, че Москва не е прикрила проекта в по-голяма тайна, може да отразява факта, че Кремъл иска дронът да сигнализира както на местни, така и на чуждестранни наблюдатели, че Русия може да развие способността да предприема същия вид тайни, проникващи атаки, от които се опасява, че могат да дойдат от страна на Военновъздушните сили на Съединените щати.

Въпреки това, руските хвалби с невидимостта на Охотник не изглеждат напълно заслужени. Входящата и изпускателната дюза на неговия дорзално монтиран турбовентилатор AL-31F - подобен на този, установен на стелт-изтребителя Су-57 - са видимо неоптимизирани за радар или дори термичен стелт. Това означава, че Охотник-Б ще бъде особено уязвим за откриване, когато се сканира от задната му страна.

Въпреки че този проблем е очевиден и в стелт-изтребителя Су-57, по-голям проблем е за безпилотен самолет, проектиран да прониква във въздушното пространство на врага (тъй като ще прелети покрай вражески радари и патрулни самолети и по този начин ще бъде сканиран отстрани и отзад) - все пак е боец, предназначен за атаки тип удар и бягство.

Двутонният полезен товар на Охотник също не е особено голям. Докато професор Вадим Козюлин каза на Russia Beyond, че безпилотният самолет може да носи неуправляеми осколочни бомби и експлозиви с гориво-въздух, малкият полезен товар предполага, че ще трябва да носи ядрени или прецизно управлявани ракети, за да гарантира, че атаките му могат да постигнат значителни разрушителни ефекти.

Тази концепция всъщност би била подобна на първия стелт реактивен самолет на Военновъздушните сили на Съединените щати, F-117 Nighthawk, който е проектиран да носи само две 2000-килограмови бомби с лазерно управление, за да удари малък брой цели с висока степен на точност.

Както Джоузеф Тревитик от The Drive, така и Майкъл Кофман от Центъра за военноморски анализ предполагат, че S-70 може да бъде предназначен да служи като безпилотен самолет тип „лоялно крило“ - основно един или два безпилотни апарата, свързани в мрежа с пилотирани боеци (като Су- 57), служещи като подобни на лисици ловци, използвани за извършване на рискови атаки и използване на дискретни сензори, докато пилотираната ескадрила остава в безопасност от отмъщение.

Всъщност, някои маркировки на руските подразделения намекват, че Охотник може да е предназначен за сдвояване със стелт изтребители Су-57.

Макар първоначално да подчертаваха ударната роля на Охотник, по-наскоро руските медии описаха, че има платформа за дългосрочно наблюдение и електронна война.

В последната роля той може да се промъкне във въздушното пространство на врага и да заглуши радарите и комуникационните сигнали на противника - отваряйки „пробив“ за проникване на ракети или пилотирани самолети.

Ефективността на Охотник за мисии с дълбоко проникване ще зависи от това дали руските инженери се опитват значително да усъвършенстват планера с по-дискретна конфигурация на двигателя, може би включващ покрит или S-образен вход.

Но дори и само с ниска степен на стелт технология, С-70 би могъл да даде на Русия полезен инструмент за бързо реагиране на разузнавателни и ударни способности с дълготрайна издръжливост, които според съобщенията на руската армия липсват в експедиционната въздушна кампания, бомбардираща сирийските бунтовници и терористи.

Разбира се, успехът на Охотник също ще зависи от способността на Москва непрекъснато да финансира развитието и производството - а да го превърне в нещо, което да се приема за даденост, когато други големи руски отбранителни програми многократно изостават от графика.