На 26 декември 1900 г. малък кораб се отправил към Флананските острови, отдалечен къс земя в Северна Шотландия. Целта бил фарът на Елън Мор, отдалечен остров, на който освен хората, поддържащи фара, не живеел никой друг.

Макар и необитаем, островът предизвиквал интереса на хората. Името му идвало от това на свети Фланан, ирландски епископ от 6-ти век, по-късно станал светец. Той построил параклис на острова и векове наред овчари, ползващи късчето земя, за да пасат овцете, разказвали, че на мястото тегне някаква мистерия. Те никога не оставали на острова през нощта, страхувайки се от духовете, които населявали мястото.

Капитан Джеймс Харви, ръководещ кораба, отправил се към острова, стигнал до малкия кей и се изненадал, че никой не излиза да ги посрещне. Въпреки че рогът, който известявал пристигането им, бил надут няколко пъти, никой не се появил.

Изпълнен с лоши предчувствия, капитанът се изкачил към стръмната пътека, водеща към фара. Влязъл във фара и веднага забелязал, че нещо не е наред. Вратата към зданието била отключена, а във фоайето имало разлято масло. В кухнята открил обърнати столове, а храната в чиниите на масата била изядена наполовина.

По всичко личало, че пазителите на фара станали изведнъж, като сякаш бързали да избягат възможно по-бързо от мястото. Най-странното било, че всички часовници във фара били спрели в един и същ час. Мур се върнал на кораба и наредил на екипажа да претърси целия остров, но не открили никого. Моряците не посмели да пренощуват там и се завърнали в Единбург.
На острова бил изпратен разследващ екип. Не открили хората, но намерили дневника на фара. Записките от последните три дни били изключително странни.

На 12 декември Томас Маршал, вторият асистент, ръководещ фара, писал за тежки и необичайни ветрове. Той също забелязал, че Джеймс Дукат, главният пазител, бил много тих и че третият помощник, Уилям МакАртър, плачел постоянно. Странното било, че Уилям – опитен моряк и известен като непоправим скандалджия и безбожник, плачел и се молел, уплашен от някаква буря, въпреки че бил високо във фара на сигурно място.

Най-странното било, че в близките на острова населени места не било съобщено за никаква буря. Последната бележка в дневника била от 15 декември, в която било написано, че бурята е свършила и че Бог е над всичко. Тази фраза буди много теории сред любителите на конспирациите, които смятат, че не обикновена, а призрачна буря обвила острова, побърквайки тримата пазачи.

Дори и днес, 115 години след инцидента, властите нямат официална теория за изчезването, което още повече кара хората да измислят все по-невероятни обяснения за случилото се.