Пролетта дойде и природата се покри с най-красивата си украса - цветята. Но освен че са възпети от чисто естетическа гледна точка, в българския фолклор почти всяко растение има специално мистично предназначение, ползвано за т. нар. природна магия, пише "Монитор".

Круша

Люляк и цвят от круша например предпазват от лоша среща с врагове. Нашите баби и дядовци са считали, че цвят от череша привлича очите на любимия. Червените цветя гонят лошите мисли, лошите погледи, пазят от злини.

Сред горските растителни видове на специална почит е червеният божур. Българите от векове го отглеждат и като градинско растение. Символ на моминството и на женската красота, според народните вярвания цветето има сила да предпазва от уроки, от магии и дори от митичните горски самовили. Който носи червен божур, ще бъде здрав и дълголетен. Да подариш божур, означава да пожелаеш здраве, физическа красота и дълъг живот.

Китки за обич

Подобно на божура игликата също има предпазващо действие като талисман. Тя е и сред най-обичаните момински знаци. В много народни песни игликата е символ на чистотата, пролетта и любовта между двама млади.

“Ние сме лика прилика, като два стръка иглика” – този израз, придобил значението на поговорка, срещаме в стотици народни песни от всички краища на България. Игликата расте в гората, на поляни, огрени от слънце. Дивото растение най-често е жълто – цветът на слънцето, носещ радост и топлина. Момите кичели косите си и с градински иглики, които увивали на китки. Понякога китката представлявала своеобразен цветен амулет – в нея момичетата вплитали по няколко растения, за които вярвали, че имат магически свойства.

Здравец

Зеленият цвят на здравеца и наситеният му аромат са възпети в много народни песни. Здравецът е зелен през цялата година. Той е част от всички големи ритуали – предсватбени, религиозни и др. Горските теменужки, които се появяват през пролетта, народът ни също нарежда сред моминските магически цветя. Те имат и лечебно действие – според народната медицина пречистват кръвта, създават чувство на спокойствие и хармония.

Теменужки, росен, иглики – с тези пролетни цветя виели китки не само младите момичета. През дългите дни, прекарани със стадата извън селото, пастирите също ги събирали, за да ги подарят на своите избраници в знак на обич.

Буря

В пролетните обичаи специално място има върбата. На Цветница клонки от върба се освещават в църквата. После те се поставят пред домашната икона и се пазят през цялата година. Народните вярвания поставят върбата сред растенията, с които може да се бае против болести и уроки. Описани са магически практики, при които възрастните жени от семейството се опитвали да спрат дори градоносните облаци през лятото. Зададе ли се буря, те излизали на двора и гледали към облаците през върбовия венец от Цветница.

Изричали специални заклинания, като вярвали, че така ще отпратят стихията надалече. С върбови клонки баячки и знахари опушвали болните от треска. Върбата е неотменна част и от пролетния момински обичай кумичене. А на Гергьовден съществувал обичай момите и невестите да увиват около кръста си върбови клонки за здраве и рожби.