На 6 юли през 1876 г. в Сливен е роден българският политик и индустриалец Стефан Стефанов. Той е министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов в периода между 1931 и 1934 г., по времето на Голямата депресия. 

Световната икономическа криза засяга и България, а Стефанов е автор на първия стабилизационен финансов план в българската история. 

От бизнеса в политиката

Бащата на Стефан - Георги Стефанов, е един от големите български индустриалци от края на 19-и век. По време на османското владичество той е търговец на платове и гайтани.

След Освобождението обаче този бизнес претърпява криза, защото огромният пазар на Османската империя започва да се затваря за българските търговци, пише dbr.bg. 

Това кара предприемчивия Георги Стефанов да започне да се занимава с производство. Той основава фабриката за вълнени платове „Георги Стефанов и Синове“ в Сливен през 1888 г., която остава най-големия производител на платове в България чак до 1945 г. 

Стефан Стефанов завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин и поема ръководството на фабриката след смъртта на баща си. През 1920 г. той става собственик и на текстилната фабрика "Мусала" в Самоков. 

През 1915 г. Стефанов е приет за член на Демократическата партия. Заедно с това поема и поста директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. По време на Първата световна война това е една от най-важните икономически институции в държавата. 

След абдикацията на цар Фердинанд Стефанов става един от тайните съветници на младия цар Борис Трети. По-късно на три пъти е избиран за депутат, а през 1926 г. печели вота за кмет на Сливен. Същата година оглавява и Управителния съвет на Съюза на индустриалците.

Фабриката за платове се разширява и започва нови производства. През 1916 г. пожар изпепелява почти всички производствени мощности, но в следващите няколко години Стефанов и братята му успяват да вдигнат бизнеса "на крака" и дори да го увеличат.

През годините продуктите им печелят множество първи награди от международните панаири в Париж, Лондон, Чикаго и Рим. 

В годините на Голямата депресия 

Паралелно с развитието на бизнеса си, Стефан Стефанов участва и в обществения и политически живот. Апогеят на политическата му кариера идва през 1931 г., когато е поканен от премиера Никола Мушанов да оглави финансовото министерство в правителството на Народния блок, в който доминират Демократическата партия и БЗНС. 

Голямата депресия вече е в разгара си и българската икономика е покосена от тежка финансова и икономическа криза. Стефан Стефанов се захваща да изработи антикризисна програма, която предвижда съкращаване на държавните разходи и увеличаване на събираемостта на държавните приходи. 

В хода на управлението на Народния блок във формацията се оформя прореформаторско малцинство, в което лидерска роля има финансовия министър.

Стефан Стефанов успява да удържи на популисткия натиск от страна на земеделците, които постоянно искат увеличаване на държавните разходи, за да могат да "захранват" партийната си клиентела.

Когато вижда, че исканията им за разхлабване на публичните финанси взимат превес в правителството, Стефанов обявява „стачка“ и демонстративно отказва да участва в заседанията на кабинета.

Натискът му дава резултат и прекомерните искания на земеделците за нови фискални стимули са отхвърлени. Рестриктивните мерки, предложени от Стефанов, също не са приложени изцяло, но част от тях все пак са приети и оказват оздравително въздействие върху бюджета.

В края на управлението на Народния блок през 1934 г. Стефанов обявява пред депутатите, че последните две и половина години са приключили „без един сантим дефицит“.

След министерската си кариера Стефанов се оттегля от политиката, а през 1940 г. прехвърля управлението на бизнеса си на своя зет Георги Семерджиев. 

Стефан Стефанов умира от бронхопневмония в началото на 1946 г., а малко след това новата комунистическа власт национализира и преименува неговите фабрики и подлага семейството му на репресии.