Американският учен Робърт Корбет предложи ново, нестандартно обяснение на Парадокса на Ферми – въпросът защо, при цялата необятност на Вселената, никога не сме открили следи от интелигентни извънземни. Според него, отговорът може да е изненадващо прозаичен: на развитите цивилизации просто им е станало скучно да изследват космоса.
Хипотезата на Корбет, който работи в Университета на Мериленд и Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА, се основава на принципа на „радикалната обикновеност“. Тя отхвърля популярните идеи за свръхнапреднали същества с технологии, надхвърлящи нашето разбиране.
Вместо това, както съобщава "Guardian", теорията приема, че в Млечния път може да има цивилизации, чиито технологии не са много по-далеч от нашите.
„Мисълта ни е, че те са по-напреднали от нас, но не с много. Това е като iPhone 42 в сравнение с iPhone 17“, обяснява Корбет. „Изглежда по-вероятно, по-естествено, защото не изисква нещо прекалено екстремно.“
Ученият стига до тази идея, след като анализира другите популярни обяснения на парадокса, зададен от физика Енрико Ферми преди 75 години. Повечето теории му се сторили твърде фантастични – например, че Земята е "космическа зоологическа градина", изоставена от извънземните, или че сме единствената обитаема планета.
Принципът на Корбет постулира, че извънземните не разполагат с кораби, по-бързи от светлината, нито са открили нови, фундаментални закони на физиката.
Именно тази технологична бариера води до отегчение. Според Корбет, изследването на галактиката с автоматични сонди е станало монотонно заради еднотипната информация. Същевременно, изстрелването на мощни лазерни маяци, каквито търси проектът SETI (Търсене на извънземен разум), би било твърде трудно без нова физика. Затова те просто са се отказали.
Писателят-фантаст Артър К. Кларк казва: „Има две възможности: или сме сами във Вселената, или не сме. И двете са еднакво плашещи.“ Корбет обаче подозира, че истината може да се крие по средата, в "една много по-обикновена и следователно по-малко плашеща вселена". Той добавя, че евентуален първи контакт „може в известна степен да ни разочарова“.
