Под Антарктида се намира необичайна геоложка структура, известна като Антарктическа геоидна низина — регион с по-слаба гравитация, често наричан „гравитационна дупка“.
Въпреки името си, явлението не представлява опасност, а дава ценна информация за вътрешните процеси на Земята и тяхното влияние върху климата.
Какво представлява аномалията
Гравитацията на планетата не е еднаква навсякъде — тя зависи от плътността и разпределението на скалите в мантията. В зоната около Антарктида плътността на материалите във вътрешността е по-ниска, което отслабва гравитационното привличане. В резултат морското равнище там е по-ниско от глобалната средна стойност, тъй като водата се преразпределя към области с по-силна гравитация.
Как учените са изследвали явлението
Изследователи анализирали данни от земетресения, използвайки ги като своеобразен „скенер“ на планетата. Според геофизика Алесандро Форте сеизмичните вълни действат като светлина, която позволява да се „надникне“ в дълбоките слоеве на Земята. Резултатите от изследването са публикувани в научното списание Scientific Reports.
Учените създали триизмерен модел на вътрешната структура на планетата и го сравнили със сателитни наблюдения. След това чрез компютърни симулации възстановили геофизичните процеси назад във времето — приблизително 70 милиона години.
Връзка с древни климатични промени
Според анализа гравитационната аномалия първоначално е била по-слаба, но значително се е усилила преди около 30–50 милиона години — период, съвпадащ с формирането на антарктическите ледници и мащабни климатични промени. Ледниковите процеси оказват силно влияние върху глобалните екосистеми, включително върху морското равнище и химичния състав на океаните.
Защо откритието е важно
Изследователите смятат, че изучаването на подобни региони ще помогне да се разбере по-добре как процесите в дълбоката мантия влияят върху климата на Земята. Следващата стъпка е да се установи дали съществува пряка връзка между засилването на гравитационната аномалия и развитието на антарктическия леден щит.
Откритието дава нова перспектива за връзката между вътрешността на планетата и дългосрочните климатични промени — ключова тема за разбирането на бъдещето на глобалната екосистема.
