Изследователи от университетите Кеймбридж и Салфорд определиха количеството работни дни, в съответствие с които в бъдеще хората и роботизираните системи ще могат да съсъществуват в психически здравословна обстановка. Като начало екипът от учени изучил как промените в работния график са свързани с психическото здраве и удовлетвореността от живота.

За целта били събрани данни за над 70 000 британци на възраст 16-64 години през периода 2009 – 2018 г.

Анализът показал, че плътната заетост в колектив, в сравнение с дистанционната работа или пребиваването у дома, значително понижава риска от възникване на проблеми с психиката, средно с 30%.

Същевременно учените не разполагат с доказателства, че работата в офис осигурява перспектива за повишаване на благосъстоянието, отбелязва изданието MedicalXpress. Когато въпросът опира до психическо здраве, няма разлика дали човек работи 8 часа по график 5/2 или на смени с почивни дни през седмицата.

Взимайки предвид тези данни, учените заключили, че работата, както и витамините, трябва да бъде дозирана.

Разполагаме с ръководства на практика за всички сфери на живота: от приема на витамин С до колко часа сън са необходими на ден. За първи път става дума за работата, която се заплаща, казва съавторът на изследването, социологът от университета Кеймбридж Брендан Берчел.

Той и колегите му от Салфорд са стигнали до извода, че най-ефективната „трудова доза“ възлиза на само един ден на седмица.

Безработицата често нанася ущърб върху благополучието на хората, негативно се отразява върху социалния им статус, умението им да разпределят времето и влияе върху отношението към колектива.

Сега имаме представа за това колко време е необходимо човек да прекарва в работа, за да получи всички необходими социални бонуси и да запази разсъдъка си, добавя Берчел.

За какво им е на социолозите и психолозите да изчисляват „трудовата доза“?

Автоматизацията на труда постепенно расте. Докато робототехниците се опитват да научат своите творения да пазят равновесие, хората имат време да преоценят социалните ценности. Става дума преди всичко за ежедневната трудова рутина ,която носи благополучие – не само икономическо, но и психологическо.

В скоро бъдеще повечето трудови задачи може да бъдат възложени на автоматизирани системи. В тази перспектива подкрепата на безработните провокира много политически дискусии.

Един от примерите е т.нар. безусловен базов доход, експерименти с който се правят във Финландия и Канада. Учените смятат, че това не е достатъчно. Важно е да се запази заетостта на възрастното население, но да се съкрати количеството на работните часове на седмица.

Опирайки се на данните за здравето на 71 113 британци, работещи различно количество часове в течение на 9 години, изследователите са открили значителна разлика в благополучието между тези, които са имали работа, и тези, които по някакви причини са я загубили или не са я открили все още.

При това работната седмица може значително да бъде орязана, без това да доведе до щети върху психическото здраве и благополучието на служителите, твърдят учените.

Ако на мястото на човека дойдат роботизирани механизми, ще се наложи да се създаде творчески подход към трудоустройството на хората. Според д-р Дайга Камераде от университета Салфорд изкуственият интелект, големите масиви данни и робототехниката ще доведат до съкращаване на голяма част от работните меса през следващите няколко десетилетия.

Поради това е дошло време да се замислим за преосмисляне на сегашните трудови норми.