Възможно е Слънчевата система някога да е съдържала две допълнителни планети, които впоследствие са били изхвърлени в междузвездното пространство, предава Нова ТВ.
Ново изследване обаче поставя под въпрос част от една от най-популярните теории за ранната история на нашата планетна система.
Става дума за т.нар. Модел Ница, разработен през 2005 г. от международен екип учени. Според него преди около 4 милиарда години Слънчевата система е изглеждала съвсем различно от днешната.
Имало ли е още две планети?
Моделът предполага, че освен познатите ни днес гиганти – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун – е имало още един или два ледени гиганта.
Според теорията всички тези планети постепенно са променяли орбитите си, предизвиквайки период на гравитационна нестабилност. В крайна сметка четирите познати днес планети са заели сегашните си позиции, а останалите са били изхвърлени извън пределите на Слънчевата система.
Тази хипотеза успява да обясни редица наблюдавани явления, включително Късната тежка бомбардировка и разпределението на астероидите в системата.
Луните на Уран създават проблем
Новото изследване е ръководено от астрофизика Матю Клемент от Университет Джонс Хопкинс.
Екипът провежда множество компютърни симулации, за да провери как предполагаемите гравитационни сътресения биха повлияли на спътниците на Юпитер и Уран.
Резултатите показват сериозен проблем.
В повечето симулации луните на Уран са били силно дестабилизирани. Част от тях са се сблъсквали помежду си, други са били изхвърляни от орбитите си, а трети са претърпявали значителни промени в движението си.
Това обаче не съответства на начина, по който изглеждат днес спътниците на планетата.
Само един сценарий работи
Луните на Юпитер са се оказали значително по-устойчиви на подобни гравитационни сътресения.
Изследователите обаче откриват само един сценарий, при който спътниковите системи както на Юпитер, така и на Уран успяват да оцелеят без сериозни последствия.
Това поставя под съмнение част от сегашната версия на модела „Ница“.
Три възможни обяснения
Според учените резултатите могат да означават едно от три неща.
Първата възможност е, че луните на Уран действително са преживели драматични сблъсъци и разрушения в далечното минало, а сегашната система е възникнала по-късно.
Вторият вариант е, че моделът „Ница“ се нуждае от сериозни корекции и не описва напълно точно историята на Слънчевата система.
Третото обяснение е, че нашата планетна система е преминала през изключително рядка и малко вероятна еволюция, при която гигантските планети са избегнали близки гравитационни срещи.
Загадката на Уран остава
Допълнителен проблем е, че Уран вече е известен с една от най-големите мистерии в Слънчевата система.
Планетата е наклонена почти настрани спрямо останалите планети, което според учените вероятно е резултат от катастрофален сблъсък в ранната ѝ история.
Ако към това се добавят и събитията, описани от модела „Ница“, Уран би трябвало да е преживял поне две мащабни космически катастрофи.
Засега учените не разполагат с окончателен отговор. Новите резултати обаче показват, че историята на Слънчевата система вероятно е била още по-сложна и драматична, отколкото се смяташе досега.
