Преди двадесет години Земята изглеждаше по-ярка, по-синя и по-жива.
Днес, според NASA, планетата ни буквално губи цвета си. Спътникови наблюдения показват, че отражателната ѝ способност – т.нар. албедо – е намаляла с над 1% за по-малко от две десетилетия.
Земята отразява част от слънчевата светлина обратно в Космоса. Колкото повече отразява, толкова по-хладна остава. Но според мисията CERES (Clouds and the Earth’s Radiant Energy System), все по-малко светлина се връща.
Океаните потъмняват, ледовете се топят, а облаците намаляват. „Планетата буквално става по-малко синя,“ казва д-р Филип Гудман от NASA, цитиран от Meteo Balkans.
Океани без блясък
Сателитите на NOAA потвърждават, че цялостният цвят на океаните е променен. Преди 20 години те отразяваха повече светлина, днес са по-тъмни с близо 6%.
Това се дължи на загубата на фитопланктон – микроскопичните растения, които придават на водата онзи характерен синьо-зелен оттенък. По-малко планктон означава по-малко живот и по-малко отразена светлина.
Полярните региони – особено Гренландия и Антарктида – отразяват по-малко слънчева светлина от всякога. Когато ледът се топи, той се заменя с по-тъмна вода или скала, които поглъщат топлина вместо да я връщат. Така Земята влиза в опасен „самозатоплящ“ цикъл – по-малко отражение, повече поглъщане, повече топлина.
Друга причина за потъмняването е намаляването на ниските облаци над тропическите океани. Те действат като огледала за Слънцето. Изследвания на Big Bear Solar Observatory показват, че облачната покривка над Тихия океан е спаднала с близо 5% от 2000 г. насам.
Ефектът върху климата
Намаляването на албедото означава, че Земята задържа повече топлина. Според учените това е равносилно на добавяне на 0,5 вата енергия на квадратен метър – стойност, съпоставима с влиянието на всички емисии на парникови газове взети заедно. „Това е тих процес, който ускорява затоплянето, без да го виждаме,“ обяснява климатологът Клер Хенсън.
Някога снимките на Земята от Космоса сияеха в наситени сини, зелени и бели тонове. Днес в тях преобладават по-мътни, сивкави нюанси. Това не е просто визуален ефект — това е огледалото на променящия се климат. Планетата губи блясъка си, защото губи равновесието си.
Учени наричат този процес „визуалната страна на климатичната криза“. Не просто по-топла, а по-различна на вид – по-малко синя, по-малко ледена, по-малко отразяваща. „Ако Земята беше жив организъм,“ казват те, „сега цветът ѝ показва повишена температура.“
