Слънчевата система съществува от 4,6 милиарда години. Макар че това може да изглежда като дълго време, Вселената съществува от 13,8 милиарда години. Слънчевата система един ден ще престане да съществува, но как и кога ще умре?
Отговорите на тези въпроси зависят от това как дефинираме смъртта на Слънчевата система, пише Live Science.
Слънцето се е появило от молекулярен облак от водород преди 4,6 милиарда години. Скоро около нашата звезда се е образувала Слънчевата система, състояща се от осем планети, няколко планети джуджета, стотици планетарни спътници и милиарди астероиди и комети. Всички тези обекти се държат от гравитацията на Слънцето.
Както всички звезди, Слънцето в крайна сметка ще умре. В момента звездата се поддържа жива чрез ядрен синтез в ядрото си, където водородът се превръща в хелий. Този синтез ще продължи още около 5 милиарда години.
Астрофизикът Фред Адамс от Мичиганския университет, САЩ, казва, че когато водородното гориво свърши, Слънцето ще започне да се променя. Ядрото на звездата ще се свие, а външните ѝ слоеве ще се разширят значително.
Така Слънцето ще се превърне от жълто джудже в червен гигант. Тази звезда ще погълне Меркурий, Венера и най-вероятно Земята.
Но дотогава хората отдавна ще са изчезнали, смята ученият. Човечеството или ще изчезне, или ще се премести на друго място, защото по време на трансформацията на Слънцето в червен гигант условията на живот на нашата планета ще станат непоносими.
Предполага се, че Марс и огромните планети Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун ще бъдат извън обсега на червения гигант. Около милиард години по-късно Слънцето ще се свие до размера на Земята и ще се превърне в бяло джудже. Това е слаб и изключително плътен обект. По това време Слънчевата система ще бъде много студено и безлюдно място.
Алън Стърн от NASA казва, че по отношение на обитаемостта, това е нещо като краят на Слънчевата система. Макар че смъртта на слънцето бележи края на Слънчевата система, каквато я познаваме, това не означава непременно нейния пълен край.
Слънчевата система всъщност няма да престане да съществува поради смъртта на слънцето, казва Стърн, защото бялото джудже ще продължи да бъде обикаляно от оцелели планети.
Адамс казва, че в продължение на милиони, може би милиарди години без гравитационното привличане на Слънцето, Слънчевата система ще става все по-хаотична. Рискът от планетарни сблъсъци ще се увеличи и тези планети биха могли да бъдат унищожени или изхвърлени от системата на белите джуджета от преминаващи звезди или експлозии на свръхнови.
Дори Слънчевата система да избегне унищожение, тя няма да съществува вечно. Учените смятат, че протоните, които изграждат нашата Вселена, ще се разпаднат в много далечното бъдеще, което означава, че това ще бъде краят на Слънчевата система. Но това няма да се случи поне 10 на степен 34 години. Това е 10 с 34 нули.
Превод и редакция: БЛИЦ
