Зимното слънцестоене бележи най-дългата нощ в Северното полукълбо, а денят в навечерието му е най-краткият. След него денят започва да нараства, докато се изравни с нощта, което става на пролетното равноденствие.

Зимното слънцестоене настъпва днес, 21 декември, в 22:23 часа. В събота, 22 декември, в 00:23 часа пък официално настъпва астрономическата зима.

За поредна година интернет гигантът Гугъл (Google) отбелязва зимното слънцестоене със специален Doodle (дудъл).

Едноименната търсачка създаде специален дудъл в чест на зимата, препращаш към различни страници за значението на зимното слънцестоене.

Традиция за Google е да променя логото на официалната си страница, за да почита личностите, оставили отпечатък в световната история от музиканти и писатели, до физици и химици, важни исторически дати, празници и т.н..

Зимното слънцестоене се определя спрямо деня, през който слънцето е максимално ниско под хоризонта.

Зимното слънцестоене е времето на най-дългите сенки. Точно сега Слънцето е в най-ниската си позиция в небето и сенките на неговите лъчи са най-дълги. 

Защо се нарича "слънцестоене"?  Думата "слънцестоене" (Solstice) идва от латинската solstitium, което означава "точката, когато Слънцето е спряло". В рамките на няколко дни преди и след слънцестоенето, Слънцето почти не променя деклинацията си, височината му пообяд в небето почти не се променя (височината се променя съгласно графика, която е близка до формата на горната камбанообразна част на синусоида)

Преди Николай Коперник, който за първи път обяви пред света хелиоцентричната система, хората са вярвали, че Земята е неподвижна, а Слънцето се върти около нея. Използването на думата "слънцестоене" е спомен от онези времена.

Зимното слънцестоене се празнува през цялата човешка история. Римляните са празнували Сатурналиите, германските и скандинавските езичници са празнували Юл.

В славянската митология Коляда (Коледа) е митологично същество, въплъщаващо новогодишния цикъл и олицетворяващо младото зимно слънце, родено сутринта след зимното слънцестоене. Дори Стоунхендж е свързан с лятното слънцестоене.

Много култури и езически религии по света почитат времето на зимното слънцестоене като момент с особено значение. В този период Слънцето символично умира и се възражда за нов живот. В три поредни дни светлината сякаш се бори с тъмнината за надмощие.  Тогава се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.

За са привлекат езичниците към тяхната вяра, християните добавят религиозно значение към традиционните празници. Много коледни обичаи като коледна елха, са пряко свързани с честването на слънцестоенето.

По време на зимното слънцестоене се провеждат обреди, с които се измолва завръщането на светилото, което дарява топлина. По време на зимното слънцестоене се гадае за бъдещата реколта.

Смята се, че ако на 21 декември по дърветата има скреж, зърнената реколта ще бъде хубава. На този ден се месят ритуални пити, които наподобяват Слънцето. Според вярванията на този ден мракът и злите сили вземат превес.

Денят се чества със запалване на огън на открито и свещи – по този начин хората се противопоставят на мрака. Домовете се украсяват с иглолистни и вечнозелени растения. Трапезата трябва да е отрупана със семена, ядки, плодове, за да бъде плодородна годината.