Владислав Карамфилов - Въргала, не се нуждае от представяне. От годините на "Ку-ку" до днес е един от малкото в т.нар. български шоубизнес, който успя да опази автентичността си. През 2016-та актьорът и режисьор на "Операция "Шменти капели" се върна в театъра, а призракът на ВИП брадър е спрял отдавна да го преследва, въпреки че отнесе победата преди години. Ето какво каза Въргала за изминалата година, нейните равносметки, сътресения и надежди.

- Г-н Карамфилов, каква беше лично за вас 2016-та?

- Годината, в която се върнах към театъра. Той има сантиментална стойност за мен. И е като един старец, който има нужда от помощ, за да продължи да крета. В момента театърът влиза в третата си възраст, като всяко елитарно изкуство. Няма да изчезне, но съществува в доста силна конкуренция - народното събрание, футболното игрище, телевизиите, социалните мрежи... Сега играя в "Едно на лице, две наопаки" на Дарио Фо. Заедно с Елен Колева, а режисьор е страхотният Михаил Петров. Това е едно от заглавията, заради които навремето Фо е бил номиниран за Нобеловата награда.
Другото заглавие, в което участвам, е „Червената или черната". Моя авторска пиеса, която създадохме заедно с Тезджан Ферад-Джани. Пиесата е като филм. В София я играем в „Сълза и смях"

- Как се чувствате пак на сцената?

- Беше ми трудно, защото не изпитвах наслада.
Обаче като видях как преди представление Елен Колева свети от радост като дете, което след малко ще си разопакова подаръка, й завидях много. И лека полека се научих да изпитвам радост от играта. А в "Червената или черната", в която играем с Тезджан Ферад-Джани, Георги Иванов и Верислав Димитров-Ферди, се опитваме както да забавляваме зрителя, така и да надграждаме с истински послания. В тези късни години на театъра е разсипия да разказваш вицове на сцената. Разсипия е да угаждаш на тази неизбежна нужда на зрителя, влизайки в залата, да се разтовари. Всяка драматургична клизма е за ибрикчии, а аз имам по-голямо мнение за себе си. Та така - и двете пиеси имаха много добър прием от страна на публиката и това ме радва.

- Каква ви е равносметката за изминалата година в широк мащаб?

- Навремето нападнаха Бойко Борисов за това, че каза, че е „лош материала". В момента всички са съгласни с това и ако някой го оспорва, го прави единствено от псевдо мотивации. Равносметката е следната: в България посредствеността от ден на ден става все по-заразяваща. Ние вече имаме изграден талант и енергия как да развалим една работа, как да унищожим нещо креативно. Аз страшно се бунтувах срещу това. То ме потискаше, караше ме да бъда агресивен дори. Изповядваме уникална философия. Ние екзекутираме всички, които притежават лична отговорност, инициатива и талант. Когато се появи надарен човек - независимо дали е това прекрасно дете Крисия, Григор Димитров, Бербатов, Кубрат Пулев - в началото около него се оформя ореол от любов и някакво всеобщо щастие, че той е забелязан и ние сме го забелязали. Преди мислех, че това е искрената реакция на българите, които оценяват достойнствата на други българи. Но това ликуване около знаменитостта е друго - то е от радост, че си набелязал някой, който след време ще бъде смачкан. Хората ти се радват като ловец, който току-що е видял сърната.

- Това защо е според вас?

- Наследството от комунизма ни завеща една задруга на посредствеността, в която не трябва да поемаш отговорност и инициатива, а да следваш стадото и стереотипа. В момента, в който някой поеме отговорност и инициатива, моментално бива унищожен: защото никой не може да прави онова, от което аз съм се отказал - така се разсъждава. Когато заснех "Операция: Шменти-капели", направиха всичко възможно филмът да мине в тишина, да не се разбере за него. Е, салоните все пак бяха пълни. Аз нямам нужда от фанфари и овации, но ми прави впечатление как постоянно се правят опити нещо хубаво да бъде скрито и подменено. Има атака срещу абсолютните и обективни истини: времето, в което живеем постоянно ги подменя. Ако гледаш рекламите от ден на ден условията в банкирането са най-изгодните, които някога си получавал. Ако слушаш платформите на някоя политическа партия те предлагат най-доброто за човечеството веднага и на момента. А което и предаване, по която и да е телевизия да пуснеш, чуваш че гледаш най-доброто, ама най-доброто, дето някога си виждал!
Ето такава беше 2016-та: година, в която се стигна до някакъв връх във философията на безхарактерността и подмяната. Струва ми се, че в момента се обаждат инстинктите на човека, които казват: ще стоя мирно, няма да мърдам, ще чакам да мине вълната на злото. Пасивната надежда да те заобиколят ветровете. Но това не е мъдро, вълната на злото няма да отмине лесно. 

- Какво се съдържа в тази вълна? 

- Абсолютно всички си даваме сметка, че българският народ е на изчезване. Така наречените роми и така наречените малцинства ни топят. А когато търсих микробус за декорите на "Червената или черната", се оказа, че не мога да намеря никъде! Всички се оказаха заети - ангажирани са в превозването на бежанци, това е истината. Не зная какво ще стане с българския народ, но неговата пасивност в толкова труден момент ме плаши. Макар че има и друго. Изумен съм и радостен от огромната готовност за помощ, която всички българи оказаха на Хитрино. Опитахме се и ние с малко да дадем рамо - дарихме приходите от "Червената или черната". Разбрах, че всъщност до ден днешен най-наивното и чистото животно на земята е българинът. Цяла България в единомислие беше готова веднага да помогне на някой, който имаше нужда.

- Парадоксът между това и горната теза е немалък. 

- Огромен е. Българинът е движен от две диаметрално противоположни сили. Да се чудиш наистина как е възможно.

- Какво мислите за всички радикални събития, които настъпиха в световен мащаб тази година - "Брекзит", Тръмп, терористични актове...?

- Нещо страшно. Нещо, вещаещо много сериозни щети, дори гибел. В международен план нещата излизат от оня контрол, в който бяха. Надявам се наистина да има някакъв свръхсила, която да регулира процесите в света - защото ако няма такава, щетите ще са още по-големи. Злото е нещо, което винаги е немислимо и необяснимо, но се случва. Историята на Първата и Втората световна война е едно страховито безумие. То е нелепо, абсурдно, не може да се обясни от здравия разум. А това зверство в Сирия, което се причини на този народ - защо? Или пък тъй наречената хибридна война. Днес разбирам, че Русия е най-лошата държава, а след два часа, че Русия е най-големият пич. После разбирам, че Тръмп е безумен егоцентрик, почти лунатично зависим човек, а в следващия момент научавам, че не, всъщност Тръмп е уникална личност и всички трябва да се поклоним на неговата персона. Това ме плаши страшно много. Разбирам, че живеем в такъв момент, в който единственото правилно нещо е "яж, пий, носи си новите дрехи...".

- В тези два крайни модела - на свръхлибералната Меркел и затворената за бежанци държава на Орбан, кой е все пак по-добър за Европа?

- Германия е толерантна заради дисциплината, която има. Има регламент и той се спазва. Меркел няма харизма, но носи тази дисциплина в себе си и затова я харесват. Германия е най-либералното място в света, така бих искал да се пенсионирам там. Зачитат се правата на всеки човек, по рождение. В този смисъл е и неизбежно политиката да бъда ултралиберална - това е част от начинът, по който мислят германците и той е неизкореним. Ще трябва да мине много време, за да разберем дали Меркел е била права или не за политиката към бежанците. Според мен най-притеснителното в световен мащаб е ставащото в Турция. Там има категорична крачка назад. Ислямизацията, каквото и да се говори, е изключително опасна - а под нейното знаме и знаменател отново изкуствено обединяват турския народ. А иначе турците са много добри хора. Няма българин, който да не е отишъл там и да не е станал свидетел на това колко много се обичаме с тях. Турците ни чувстват страшно близки. А ние имаме думата "турчин" за обида. Това е жалко - все още сме се организирали около двете мантри, че за всичко е виновно турското робство и съвременните политици. Далеч не е така.

- Как ще излезем от сложната въртележка, която се получи след последните избори?

- Каквото и да говорят, Бойко Борисов продължава да бъде единственият политик на прехода, който поема лична отговорност за абсолютно всичко, което се случва. Покажете ми друг управляващ в последните години, който да прави това: няма нито един. Но според мен сгреши като си подаде оставката. Ходът с "ако не изберат президента на ГЕРБ, си тръгваме" беше излишен. Другият проблем, е че не обърна прожектора към състоянието на народа. Хората продължават да живеят в невероятно тежки условия на оцеляване...Въпреки всичко е един от малкото политици, които държат на думата си и това заслужава уважение.

- Тъй като преди много години бяхте в един екип със Слави Трифонов, какво мислите за политическите му амбиции сега и всъщност изключително успешния референдум?

- Слави Трифонов е един от най-прагматичните и успели да оцелеят в много сложни времена личности. Той има невероятно обоняние за успеха. Било тъпо предаването вече, изтъркало се - ама нали напълни Орлов мост? После пък излязоха всички да го плюят, обезличават и елементаризират - те обаче не знаят с кого си имат работа. Слави е изключително конюнктурен човек - знае как да служи на обществото, как да общува с народа и да се съобразява с неговите желания. Но ви казвам следното: той никога няма да се хвърли в политиката. Обонянието му за успех не би трябвало да го подведе, защото това ще е кариерна грешка и той го знае. Политиката е занимание, където един човек с творческо его няма място. Там няма аплодисменти, а Слави живее само за това. Ще участва в инициативи които могат да бъдат аплодирани. Въпреки огромният ефект от това, което прави, няма да се втурне през глава да прави партия.

- Как ви се струва сега, години по-късно, участието във ВИП брадър, който спечелихте?

- Единствената мисъл, която ме вдъхва вяра, е че когато вървя по улицата, през два метра срещам усмихнати хора. Чувствам любовта на хората - това е единственият капитал, с който разполагам. И той ме кара да вярвам, че има смисъл във всичко. Единственият ми страх като влязох във ВИП брадър навремето, беше да не загубя този капитал. Нямах за цел да спечеля, тази титла вече няма никакво значение. Просто се притеснявах от лекотата, с която хората обикновено отсъждат, че "този не е стока", понеже е бил част от риалити формат. Слава богу, страховете ми не се сбъднаха. Иначе предаването е едно от най-пошлите неща на света, но е и уникален формат, защото е предизвикателство от ранга на казармата - това бяха двете най-трудни задачи в живота ми. А иначе, това, че някой постоянно те снима и чува, никога не ме е притеснявало - тъй или иначе всичко, което правим, е в свидетелство на онзи отгоре. Моят приятел Петър Христов, казва, че на тази планета ние сме пощальони: идваме, оставяме колетчето свършена работа и си тръгваме. Тук сме за кратко и нека вършим повече добро.

- През 2016-та си отидоха Дейвид Боуи, Принс, Ленърд Коен, Джордж Майкъл - очевидно е, че не могат да бъдат наследени от съвременния мейнстрийм в музиката....

- Дреме ми. Всички си отиват. На мен ми писна вече. Знам кога е цикълът на Мадона, знам кога Анджелина Джоли и Брад Пит са се скарали, какво са си казали и кога са плакали. А в същото време в България има прекрасни хора, за които никой не подозира, че съществуват. Не съм против изброените музиканти, но ме дразни тяхното фаворизиране. Ако бяха родени в България, никой нямаше да подозира за тяхното съществуване.

- Какви са надеждите ви за 2017-та? Извън, разбира се, стандартните наивистични мечтания...

- Да мога си плащам наемите, телефоните, да купя на децата някои неща, от които имат нужда. Толкова. Такива са мечтите вече. Иначе се надявам да направя един филм, за който отдавна си мисля и вярвам, че ще стане най-гледаният на новото време - "Романтикът-перничанин. Впрочем, щом Теди Москов ще прави отново "Улицата", значи все още надежда има. Трябва да се грижим за качествените неща, защото са малко, а в същото време ни поддържат в най-трудните времена.

Източник: standartnews.com