Още от момента на подписването на Берлинския мирен договор, бележещ официално края на Руско-османската война от 1877-1878 г. и установяващ положението на балканските държави, Македония се превръща в ябълката на раздора между България и Сърбия.

Едва ли има българин, който да не знае за организацията ВМРО, за целите и задачите, които си поставят нейните дейци: освобождение на Македония от турска власт и присъединяването й към България.

Малцина обаче са онези, които знаят и изобщо са чували за българските акционни комитети, чиято роля е не по-малко важна от тази на ВМРО. Тези комитети се появяват през 1941 г. в разгара на Втората световна война малко след като хитлеристките войски нахлуват в Кралство Югославия.

Кауза

В много региони на Македония сръбските власти предприемат оттегляне, страхувайки се не толкова от самите нацисти, колкото от местното българско население, което е мнозинство. Някои бивши членове на ВМРО виждат в така създалата се ситуация удобен момент за реализиране на отдавна мечтаната си кауза.

На 8 април 1941 г. в Галички хан в Скопие се събират бивши дейци на ВМРО и членове на двете комунистически партии – българската и югославската. На срещата са поканени и представители на германските власти.

На това събрание македонистът Димитър Чкатров произнася прочувствено слово, в което обявява, че сега най-сетне е дошъл подходящият момент за отхвърляне на сръбското господство и власт и за обявяване независимостта на Македония под протектората на Велика Германия.

Повечето от присъстващите обаче се обявяват за присъединяването й към Майка България. След кратки спорове е решено да се създадат граждански комитети, които да помагат на предаващите се македонски войници.

Първият такъв комитет е създаден в Тетово, където по това време са били съсредоточени няколко хиляди македонски военнопленници. На 13 април в Скопие в дома на българина Спиро Китинчев е основан Български централен акционен комитет на Македония, който взема под свое управление вече създадените и бъдещи регионални акционни комитети.

Основна цел на комитетите е управление на македонските земи до окончателното стъпване и установяването на законната българска власт в тях. А само два дни по-късно излиза и печатният орган на БЦАКМ, вестник „Македония“.

Прокламация

На първата му страница е публикувана прокламацията призив на ръководството на организацията, в която се казва: „Българи! Македония е свободна! Свободна е Македония за вечни времена!

Настъпи вече краят на робството, под което Македония изнемогваше допреди няколко дни само. Вековното македонско робство, гръцко, турско и сръбско, духовно и политическо, а в ХХ век и икономическо и социално, изчезна завинаги.

Един велик идеал, свободата, за която Македония води вековни борби с безпримерен стоицизъм и безбройни свидни саможертви е вече действителност.

Усилията на цар Борис III да доведе това велико дело до щастливо осъществяване се увенчаха с окончателен блестящ успех. Водачът на една велика световна революция, водачът на могъщия германски народ, заповяда на своите славни и победоносни войски и в съюзничество със сътрудника си Италия, да извоюва свободата на нашата мила родина, на нашата велика мъченица, на многострадалната Македония.

Македония е вече свободна и е вече част от общобългарската национална общност. Българският народ в Македония е дълбоко развълнуван и изпълнен с неизмерима радост и признателност към Царя на българите, към цар Борис III, към великия водач на могъщия германски Райх Адолф Хитлер и към Дуче – създателя на приятелска Италия!“ 

Ръководството на Централния акционен комитет на Македония веднага влиза в контакт и с управляващите в България, които прегръщат идеята за скорошното присъединяване на Македония към България в хода на Втората световна война.

Българското правителство от своя страна, без да губи време, започва преговори със съюзниците Германия и Италия, от които иска разрешение за осъществяването на граждански и военен контрол на частите от Македония с преобладаващо българско население.

Това предложение е посрещнато малко на нож от Мусолини, тъй като Италия има своите териториални апетити и интереси към голяма част от Западна Македония. Намеренията на Дуче са да присъедини тази част към вече окупираната от италианските войски Албания.

Контрол

В крайна сметка обаче на 18 април съюзниците постигат съгласие и споразумение България да поеме контрола над Вардарска бановина, включваща територията на цялата днешна Република Северна Македония, плюс части от Косово, поречието на Българска Морава и части от Западните покрайнини.

Още на следващия ден, 19 април 1941 г., българските войски навлизат в споменатите територии, които до този момент са части от Кралство Югославия.

Посрещането на цар Борис Трети в Скопие

Навсякъде те са посрещнати като братя освободители от преобладаващото в тези земи българско население. А цар Борис III е провъзгласен за „царя обединител“. „Фердинанд обяви независимостта на българската държава.

Синът му Борис събра отново двете изгубени страдащи сестрички, като обедини България и Македония“, пишат местните вестници. През следващите няколко месеца под български контрол минават още и Охридско и по-голямата част от Вардарска Македония.

Македонски българи посрещат българските войски по време на Втората световна война

На много места, в някои от големите градове, за областни управители са избрани българи.

За съжаление обаче промяната на съотношението на силите през следващите години и в крайна сметка поражението на нацистка Германия и Италия попречват на реализирането на крайната цел на акционните комитети. Македония така и не успява да стане част от българската държава. А по-късно това изобщо не влиза в плановете на комунистическите управляващи начело с Георги Димитров.

Георги Димитров разбива надеждите на българите в Македония да станат част от България

За да се стигне до идиотското решение, взето под диктовката на Москва, българското население в Македония да бъде обявено за македонско и дори за сръбско. След една подобна идеология и пропаганда едва ли трябва да ни учудва днешното негативно отношение на голяма част от живеещите в Северна Македония към българите и към българската държава. 

Разправа

В края на войната, когато разгромът на нацистите вече е въпрос на дни, на 2 август 1944 г. на събранието за създаване на Антифашисткото народно събрание за освобождението на Македония, са поканени и двама представители на бившите акционни комитети: Йордан Чкатров и Трайче Чундев.

След създаването на Титовата Социалистическа федеративна република Югославия обаче и двамата са арестувани. Чкатров умира в затвора, а Чундев е осъден на смърт заради отстояването на българщината си и отказа му да пропагандира македонизма като народностна идеология.

Смъртна присъда получава и Спиро Китинчев, човекът, в чието жилище в Скопие се създава Централният български акционен комитет.

Заради отказа да се обяви за македонец Спиро Китинчев (вляво) е осъден на смърт

В комунистическа България след 9 септември 1944 г. активистите на акционните комитети са обявени за фашисти и врагове на народа.

А в днешната историография на Република Северна Македония акционните комитети са представени като външна инициатива на българското правителство в София. Създателите на самите комитети пък са представени като офицери, прехвърлени тайно от България да създават размирици на територията на Македония и да промиват съзнанието на местните жители, като насила ги убеждават да се пишат и обявяват за българи, а не за македонци.

Наред с това акционните комитети в скопската историография се обявяват за „профашистки“ и за „плод на великобългарския шовинизъм“, пише „Телеграф“.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук