В Световния ден на котката - 8 август, който се отбелязва от 2002 г. насам, трябва да си спомним, че това е най-древният домашен любимец, който съпътства човека поне от 6000- 4000 г. пр.н.ера, когато са били опитомени в Нубия.

И въпреки че това животно обича самотата и е голям индивидуалист, е решило да живее заедно с човека, а не в гората.

Празникът е създаден, за да напомни на хората, че все още има безброй много мъркащи бездомничета, които страдат, защото недобросъвестни хора са ги размножили и изпъдили на улицата.

Иначе за маците се знае, че са на поне 13 хил.години. Останки от котки са открити при разкопки в най-древните градове - в Йерихон, в Йордания, в Индия, а в Египет котката дори е обожествена.

Древните египтяни са считали котката за свещено животно и дори са си измислили богиня-котка - Бастет, в чиито храмове мъркащите същества са се ползвали със специален статут. Култът към Бастет продължава чак до края на гръко-римската епоха.

Наричат котката природния екстрасенс, защото регулира кръвното налягане на стопанина си, пази от инфаркт - рискът е сведен до 40%, от стрес и депресия. Като един истински лечител котката помага за зарастването на раните, може да лекува фрактури, да възстановява увредените мускули и може дори да ни отърве от хриповете.

Вълшебството, което писаните оказват на нашето здраве, е научно доказано и се дължи на котешкото мъркане, а не по-назад остава и тъпченето с лапички - често точно на слабото ни място или там, където ни боли.

Вибрациите на котешкото мъркане попадат в специален терапевтичен диапазон - с честота от 25 до 150 Hz, и се смята, че точно те имат способността да подпомагат възстановяването на болен човек.

Обяснението на благотворното успокоение, което ни доставят, е, че мъркането подпомага производството на серотонин или т.н. хормон на щастието.

Мит е твърдението, че котката се привързва само към къщата, а не към стопанина си. Тя е способна да се върне вкъщи от хиляди километри.

Сензитивността й е толкова силна, че котката е в състояние да  посрещне стопанина на входната врата или дори на края на улицата много преди той да се е приближил към дома, а истински тъгува, когато "господарят" отсъства.

Господарят в случая е в кавички, защото истинският шеф в дома е само тя, а човек неусетно осъзнава, че не маца, а той й служи всеотдайно.

Народното поверие гласи, че когато влезеш в нов дом, трябва да пуснеш котка да пренощува в спалнята, за да знаеш, че там, където се е свило на кълбо мъркащото същество, не трябва да поставяш леглото си.

Смята се, че котето обира негативната енергия от дома и стопанина и там вече тъмни сили няма да припарят.

Любопитните факти за котките са безброй, ето само 30 от тях: 

 - Черните котки, които плашат мнозина, са смятани за късметлийски в Англия, Ирландия и части от Азия.

- През 2011 г. в Италия черен котарак на име Томасо наследи 10 милиона евро след кончината на стопанката си - водеща уединен живот 94-годишна вдовица.
 
- През лятото на 2017 г. се спомина котаракът Стъбс, който от 1997 до кончината си беше почетен кмет на Талкитна, Аляска.
 
- Крийм Пъф е най-дълго живялата котка в света - 38 години.
 
- Котките обикновено имат пет пръстчета на предните лапи и четири на задните. Срещат се обаче и писани с по-голям от обичайния брой пръстчета. Рекордът е 28. Създанията с по шест пръстчета понякога са наричани "котки на Хемингуей" заради слабостта на известния писател към тях.

- Котките разчитат на изключителен слух. Това отчасти се дължи на факта, че имат 32 различни мускула в ушите.
 
- Белите котки обаче са предразположени към глухота. Не всички сред тях страдат от загуба на слуха. Според изследване на специалисти от университета "Корнел" между 65 и 85 процента от белите котки със сини очи имат увреждане на слуха.
 
- Ветеринарите сравняват рязането на котешките нокти с ампутирането на крайник.
 
- Котките "проспиват" около 70 процента от живота си. За сравнение - само 30 процента от човешкия живот преминава в сън.
 
- Когато са будни, котките отделят голямата част от времето на тоалета си.
 
- Котките се потят чрез лапите си, които са снабдени и с обонятелни жлези, и използват тъпченето и драскането, за да маркират територията си.
 
- Котките не са в състояние да усетят сладкия вкус, тъй като нямат съответните рецептори.
 
- Котките калико почти винаги са женски.
 
- Рижавите котки обикновено са мъжки.
 
- При повечето женски котки доминираща е дясната лапа, а при мъжките - лявата.
 
- През живота си женска котка може да роди до 100 котенца.
 
- Стопаните на котки знаят, че питомците им са склонни постоянно да "висят" на слънце. За това им поведение има научно обяснение - слънчевата топлина помага на писаните да пестят енергия за спокоен сън, по време на който базовият им метаболизъм спада. Поради същата причина, плюс че им осигуряват убежище и им напомнят за живота в естествена среда, котките са "луди" по кутии.
 
- Десетгодишно проучване на специалисти от университета на Минесота е установило, че за собствениците на котки рискът от инфаркт и инсулт е с 30 процента по-нисък.
 
- През 1837 г. в Белгия 37 котки са наети за пощальони. Едва ли е изненада, че инициативата не сработва.
 
- Ермитажът в Санкт Петербург, Русия, разчита на бездомни котки, наети да контролират популацията на мишките и да им пречат да гризат произведенията на изкуството.
 
- Европейската патентна служба е запозната в детайл с над 1200 изобретения, свързани с котешки тоалетни.
 
- Президентът Ейбрахам Линкълн до такава степен е обичал котките, че питомците му Таби и Дикси редовно са споделяли трапезата му.
 
- Възможно ли е котките умишлено да пренебрегват стопаните си? Според авторите на японско изследване отговорът е "Да". Изследователите са установили, че писаните разпознават гласовете на собствениците си и могат да решат нарочно да ги игнорират.
 
- В действителност котките могат да бъдат лоялни. Котарак на име Толдо се прочу в Италия и по света с всекидневните посещения в продължение на година на гроба на стопанина си.
 
- Котките са изключително добри манипулатори. Когато отчаяно се нуждаят от внимание, те прибягват до мъркане, наподобяващо бебешки плач. И тогава няма човек, който да им откаже това, което искат.