Всички знаем, че в днешното забързано време нямаме много време и често пренебрегване близки и роднини. Срещите и разговорите с тях понякога са доста малко и/или отдалечени във времето.

На този фон малчуганите пък могат да погълнат цялото ни време и да направят невъобразими бели.

Един виц по темата, които успя хем да притесни, хем да разсмее всички.

Ето какво гласи той:

Един човек решил да се обади по телефона на близки роднини, с които не се били чували отдавна. Набрал номера и още на първото позвъняване от другата страна някой вдигнал слушалката.

- Ало? - проговорил много тих конспиративен глас.

Човекът познал, че това е детенцето на роднините и весело казал:

- Пешко, ти ли си бе, моето момче?

- Аз съм - много тихо отговорил Пешко.

- Чичо ти Гошо се обажда. Там ли са мама и тате?

- Тук са - последвал шепнещ отговор.

- Ами дай да чуя някой от тях!

- Не може, имат работа - прошепнал Пешко.

- А някой друг има ли там? - попитал чичо Гошо.

- Има - продължил да шепне Пешко. - "Бърза помощ" са тук.

- Как така "Бърза помощ" бе, дете?! - притеснил се чичо Гошо.

- Я ми дай да говоря с някой от докторите!

- Не може, имат работа - продължил да шепне Пешко.

- Как така работа бе, Пеше?! - силно разтреперан и разтревожен викнал чичо Гошо.

- А някой друг има ли у вас?

- Има, има - все така тихичко отговорило детето.

- Полицията и пожарната са тук.

- Каква полиция и каква пожарна, бе?! - истерично се разкрещял чичо Гошо.

- Веднага ми дай да говоря с някой от тях!

- Не може, имат работа - прошепнал Пешко.

- Как така работа бе, диване?! - изревал чичо Гошо на ръба на инфаркта от притеснение.

- Каква толкова работа имат всичките?

- Търсят ме - долетял тих отговор в слушалката.