Социологическите агенции постоянно го подценяват. Отреждат му трето, пето, дори седмо място на всички избори от 12 години насам и той неизменно финишира на балотаж. Всъщност, ако не бяха известните на всички изборни машинации, Славчо Атанасов вероятно щеше да е в края на четвъртия си мандат като кмет на Пловдив. 

Разбира се, “можеше”, “трябваше” и “щеше” са думи без значение в политиката, но пловдивчани са намерили ироничен начин да изразят  отношението си към вероятното фалшифицирането на изборите във вреда на Атанасов. “Лягаме си с кмет Славчо Атанасов, събуждаме се с Тотев” - така те описват променящите се в малките часове на нощта резултати. Сценарий, който наблюдават три пъти досега. 

И все пак, политическата устойчивост на Славчо Атанасов има своето обяснение. Както има обяснение и фактът, че никоя социологическа агенция досега не е успяла да познае реалните резултати на местния вот в Пловдив. 

Оставяме настрана подозренията в опит за манипулиране на обществено мнение чрез подправени в полза на опонентите му данни.  И да са основателни, тези подозрения са трудни за доказване. 

Обяснението, че популярният бивш кмет на града привлича много скрит и протестен вот е напълно вярно, но за мнозина остава неясно къде именно се “крият” тези тайнствени гласове и защо за 12 години никой не успя да ги предвиди. 

Всъщност, достатъчно е човек да се разходи с него по Главната, да спрат заедно край някое кафене и ще се сети - кметът има верни фенове и те ще гласуват за него докато могат да ходят, дишат и чертаят хиксчета в бюлетините! В рамките на час, в прегръдките на Славчо Атанасов ще видите стотина жени на възраст 55+, повечето с вид на пенсионирани гимназиални учителки, но и доста шармантни дами, напълно в стила на старата пловдивска аристокрация, които не се свенят да разнасят красивите си шапки в неделните следобеди, да пият кафе в дамския клуб под каменния Атлас срещу кметството и да участват активно в политическия живот на града. 

Това, обаче, е половината истина. Дори една трета от нея. 

За да видите реалната картина на скрития вот за Славчо, трябва да минете по Бетонния мост и да навлезете в дебрите на квартала, чийто улици носят имена на характерни топоними - “Македония”, “Скопие”, “Кичево”, “Охрид”, “Дрин”, “Прилеп”... Там са “Даме Груев”,”Тодор Александров”, “Пере Тошев”,  “Райко Жинзифов” и “Петрова нива”. Някогашният Кючук Париж (Малък Париж) е станал дом на десетки хиляди бежанци от Егейска Македония и Одринска Тракия, тук и до днес живеят наследниците им, тук е жив споменът за Илинден и Преображение. 

Като никъде другаде в България, в този квартал цари матриархат. Старите македонски фамилия са управлявани с желязна ръка от най-възрастните жени в тях, те имат своите места за общуване, истински “клубен” живот и правила за поведение. Те безпрекословно ръководят ежедневието на семействата, квартала, а понякога и града. Никой не може и да си помисли, че има някаква власт в Пловдив, ако не се ползва от благоволението на неформалните лидерки в това общество. 

Безспорен доайен на македонската общност е д-р Лилия Учкунова. Пет мандата общински съветник от ВМРО, уважаван лекар - педиатър, председател на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ и човек, чиято дума се чува. 

Тя не крие отношението си към Славчо Атанасов - смесица от строга майчинска любов и покровителство над съмишленик и съпартиец. Познанството им е с почти четиридесет годишна давност, което за 55-годишният Атанасов означава, че е бил почти дете, когато се запознава с д-р Учкунова. “Видях в него човек, за когото гордостта е напълно чужда. Той този библейски смъртен грях го няма и никога няма да се възгордее, да постави личните си нужди и желания над тези на хората”, казва тя за бившия кмет. “Политиката не го промени, нито забогатя, нито спря да си вдига телефона. Запази си човечността и съпричастността към хорските болки. И още, Славчо е искрено вярващ човек. За него Библията не е белетристика, а истинско Слово Божие. И той се старае да живее по Божиите закони - не кради, не убивай, не богохулствай, не пожелавай нищо чуждо…”

Да те приемат в този елитен кръг от дами на достойна възраст е трудно. Да те одобряват и агитират за теб  - още повече. Но истината е, че това малко и дисциплинирано общество всеки път успява да извади няколко хиляди гласа на местните избори, като убедено и доброволно агитира в т.нар Македонска махала.

“Това се моите преторианци! Те са истинска организирана гвардия, с дух и дисциплина, непознати за по-младите поколения. Отношението им към политиците е лично, защото те държат да се срещат с нас очи в очи. Лоялността им е проверена в много битки, а в същото време никога не съм чувал по-тежки критики от тези, на които те са ме подлагали през годините. Старите македонски родове са специални хора, убедил съм се в това”, казва Славчо Атанасов.  

И на тези избори “Преторианците на кмета” са си на поста. От началото на кампанията те неуморно организират среща след среща в районите, където живеят. Повечето срещи са в Южен и Западен, т.е. където матриархатът им управлява, и в новите пловдивски квартали, където пък живеят внуците им. 

Дори и социолозите признават, че Славчо Атанасов почти сигурно е на балотаж. “Преторианците” ще се погрижат да го направят и кмет, категорични са този път дамите около д-р Учкунова.  

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук