Преди 10 ноември 1989 година българите бяхме 25 милиона. Всяко семейство живееше в осемстаен апартамент с луксозни фототапети и остъклен балкон.
Така писателят и сценарист Иво Сиромахов коментира в типичния си стил емблематичната дата, символизираща свалянето на Тодор Живков от власт, закачайки се с тези хора, които все още въздишат по соца.
Ето какво пише Сиромахов:
Нека да говорим с факти.
Преди 10 ноември 1989 година българите бяхме 25 милиона.
Всяко семейство живееше в осемстаен апартамент с луксозни фототапети и остъклен балкон. Тия апартаменти струваха между три и пет лева.
Във всяко българско домакинство имаше каталог на „Некерман“, небрежно оставен на масичката в хола. Така че не ми разправяйте, че тогава не са чели книги. "Некермана" си е книга, четена във всяко семейство.
Армията ни беше най-силната в света. Имахме 150 хиляди танка и два милиона изтребители.
Всички момчета ходеха в казармата, където ставаха мъже, а някои ставаха и жени, но важното е, че ставаха!
Бозата струваше шест стотинки, кашкавалът - осем.
Всяко лято почивахме безплатно в Китен - първа смяна от 15 май до 30 юли, втора смяна - от 1 юли до 15 октомври.
Българските филми всяка година печелеха "Оскар", българските жени бяха най-красиви в света, а българските мъже най-потентни.
Японците купуваха български компютри, германците – български автомобили.
Българският интернет беше най-бързият в света.
Всяка зима валеше по два метра сняг, но съветските снегорини го изчистваха за четири минути.
Минималната пенсия беше 10 хиляди лева. Всеки пенсионер имаше съветска яхта и съветски хеликоптер, с които обикаляше страните от соцлагера.
Тодор Живков беше светец, мъдър държавник и покровител на изкуствата.
Дъщеря му спаси българската култура.
