На 5 юли се навършват 120 години от кончината на големия наш предприемач, търговец и банкер Евлоги Георгиев Недев. Роден е на 3 октомври 1819 г. в Карлово. 

Прекарва по-голямата част от живота си (60 г.) в чужбина, но не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя народ. Преди да замине за странство, учи при Райно Попович в родния си град, а след това в Пловдив, като след приключване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 заминава за Галац, където двамата братя на майка му - Христо и Никола Пулиеви, имат фирма за търговия с ориз. Скоро в бизнеса се включва и братът на Евлоги - Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо. Братята откриват и тайните на банкерството. През 1872 г. 90% от приходите им са от банкерски операции. 

Братя Георгиеви участват в множество благотворителни инициативи със значителни суми. В продължение на много години Евлоги Георгиев подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. Сред по-крупните негови дарения са: на болницата в Галац - 100 000 лв., на университета "Карол I” - 200 000 лв., на Българско девическо училище в Солун - 50 000 лв., на Българска болница в Цариград - 120 000 лв. Евлоги Георгиев построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 лв.  

Венец на филантропската му дейност е сградата на Софийския университет. Откритото през 1888 първо и единствено Висше училище в Княжеството се нуждае от собствен дом. През 1896 г. той подарява на българската държава 800 хил. лв. за построяване на сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 квадратни метра в София на стойност 200 хил. лв. С дарени от него средства е построено и средно техническо училище и фабрика в родния му град Карлово. 

Завещанието на Евлоги Георгиев е отворено два дни след смъртта му през 1897 г, в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Състоянието, което той е натрупал, е 23 милиона. Близките му, особено наследниците на семейство Пулиеви, се надяват да забогатеят, но след като адвокатът им прочита завещанието, остават разочаровани, тъй като получават малко според техните представи. Вуйчото на Евлоги - Иван Пулиев (сменил малкото си име на Горан) оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 умира, но делата продължават синовете Богдан, Христо и Драган и дъщеря му Елисавета Караминкова.

Съдебният процес забавя създаването на Висшето училище, каквото предвижда член 13 от завещанието на Евлоги Георгиев. През 1896 той е дарил 800 хил. лв. и място от 10,5 дка на улиците "Дондуков" и "Цариградско шосе". Желанието му било училището да се казва "Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово".

През 1911 съдът решава с парите, които вече са се стопили до 13 млн., да се строи и университет, и висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово. Едва през 1934 от създадения от Евлоги Георгиев фонд най-напред е построен днешният ректорат на Софийски университет, а след това се построяват и другите 2 крила. Пред парадния му вход стоят скулптурите на братята Евлоги и Христо Георгиеви.