Какво се случва на 4 февруари в българската история

София. През 1923 г. е извършен неуспешен атентат на ВМРО срещу премиера Александър Стамболийски и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния театър. Николай Добрев връща на президента Петър Стоянов мандата на БСП за съставяне на правителство след провала на кабинета “Виденов” - 1997 г. На 4 февруари са родени: Гоце Делчев, химикът Асен Златаров, певецът и композитор Петър Чернев. На тази дата умират: братът на Гоце Делчев - Димитър Делчев (Мицо) и писателят Павел Матев.


2007 г.

Избран е Пловдивски митрополит. На първия тур от гласуването най-много гласове получава Знеполският епископ Николай - 38 гласа. На заседание на Светия Синод на 11 февруари той е избран и канонично утвърден за митрополит на най-голямата българска епархия, която включва 9 духовни околии - Пловдив, Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград.

Знеполският епископ Николай (Николай Методиев Севастиянов) е роден на 19 юли 1969 г. в София. Завършва Софийската духовна семинария и Духовната академия в София. През 1990 г. е постриган в монашество във Враца.

На 17 май 1993 г. е ръкоположен за йеромонах от Н. Св. Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. Служи като ефимерий и преподавател в Софийската духовна семинария. На 29 юни 1993 г. е възведен в архимандритско достойнство. След това служи като протосингел на Софийска митрополия.

През 2001 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата „Знеполски епископ”. Епископ Николай е викарий на Софийския митрополит.

В началото на май 2006 г. Знеполският епископ Николай подава оставката си, с която се отказва от поста викарий на Софийския митрополит. Причината са поисканите от Св. Синод доклади за работата на всеки епископ в Българската православна църква.

Счита се, че синодалното решение е предизвикано от натиска на група епископи под неизвестно влияние и по-специално от страна на Павел Левкийски. На мястото на епископ Николай начело на Св. Синод застава Варненският митрополит Кирил, докато Негово Светейшество Максим е хоспитализиран поради счупения си крак. В оставката си епископ Николай пише, че щом патриархът не забелязва дейността му, значи тя е нищожна.

2002 г.

Парламентарната група на ОДС внася в XXXIX НС първия вот на недоверие към правителството. Част от мотивите на опозиционната група на ОДС са: "хаосът в управлението, въвеждането на убийствени данъци върху имуществото на гражданите, увеличението на патентните данъци, както и ДДС върху лекарствата, които създават сериозни социални напрежения". Вотът на недоверие е внесен 6 месеца след избирането на Симеон Сакскобургготски за премиер.

1997 г.

БСП се отказва от мандата си за съставяне на правителство. С посредничеството на президента Петър Стоянов политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир.

1974 г.

На заседание на Управителния съвет на Съюза на българските писатели е гласувана декларация по повод току-що излязлата в Париж книга на Александър Солженицин "Архипелаг ГУЛАГ". Писателят е квалифициран като "предател и враг на СССР".

1960 г.

Българска делегация участва в заседанията на Политическия консултативен съвет на държавите - участнички във Варшавския договор. Обсъждат се въпросите на разоръжаването, сключването на мирен договор с Германия и др.

Варшавският договор е военно-политически съюз, създаден с договор, подписан на 14 май 1955 г. във Варшава от България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Чехословакия и Албания (през 1968 г. излиза от Варшавския договор). В съответствие с Устава на ООН участниците се задължават да се въздържат в международните си отношения от заплаха със сила или нейната употреба.

В случай на нападение над някоя от държавите участнички, подписалите Варшавския договор, те са задължени да и окажат незабавна помощ с всички средства, включително и въоръжена сила. Висш орган на Организацията на Варшавския договор е Политическият консултативен комитет.

Създадено е Обединено командване на въоръжените сили, което заедно с Военния съвет и щаб ръководи дейността на Обединените въоръжени сили. Варшавският договор е прекратен на 1 юли 1991 г.

1952 г.

В София е създадена Българска търговска палата като обществена организация за развитие на икономическите връзки и сътрудничество на България с чужбина.

Българската търговско-промишлена палата е неправителствена обществена организация за подпомагане, насърчаване, представителство и защита на стопанските интереси на членовете си, както и за съдействие в развитието на международното икономическо сътрудничество.

Създадена е през 1952 г. като юридическо лице. Тя се явява като наследник на съществуващите през 1895-1947 г. търговско-индустриални камари. Седалището й е в София. Основава се на принципите на доброволно членство, автономия и самофинансиране.

Членуват над 22 000 стопански субекта на територията на България с различна форма на собственост. В големите градове са учредени 27 регионални промишлени палати. БТПП е част от единната международна мрежа от търговски палати в света, с 200 от тях поддържа редовни връзки. Участва в дейността на 30 правителствени и неправителствени международни организации. От 1992 г. е редовна членка на Международната търговска камара със седалище в Париж.

1947 г.

Завършва Първата национална конференция на ТКЗС. Тя се провежда в продължение на 4 дни и се приема правилник за вътрешния ред в тях. Набляга се на най-строго спазване принципите на доброволността.

1945 г.

Офицери, подофицери и войници от Първа българска армия са изпратени в 57-а армия за усвояване на съветски противотанкови средства за близка борба с танкове.

1923 г.
Извършен е неуспешен атентат на ВМРО срещу премиера Александър Стамболийски и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния театър.

1889 г.

Със заповед № 62 по Военно ведомство е обявено Положение за въоръжението в армията.

1844 г.

В дните между 4 и 22 февруари Георги Раковски е в затвора в Русе.


На тази дата са родени:

1943 г.

Роден е Петър Чернев - български певец и композитор. Завършва Естрадния отдел при БДК (1969 г.). Особено популярен е в средата на 70-те години с авторската си песен “Заклинание”, която печели 3-та награда на фестивала “Златен Орфей” (1975 г.).

Същата година се представя в международна конкурс за изпълнители на фестивала и е отличен с награда на ОНС - Бургас, а изпълнената от него песен - “Балада за българката” (музика Й. Колев) - със специалната награда. Специална награда получава и песента “Посвещение” (1974 г., музика Д. Вълчев). През 80-те години на ХХ в. работи с група “Черен Петър”. Занимава се с продуциране на музика.

1935 г.

Роден е Месру Мехмедов - български диригент. Първоначално учи в родния си град, основава хор и дирижира. Завършва Ленинградската консерватория през 1960 г., възпитаник е на проф. Мусим. След завръщането си в България работи в Симфоничния оркестър в Пловдив, отначало като помощник, по-късно и като главен диригент на оркестъра.

Дирижира хора на Пловдивското певческо дружество (1963 - 1969 г.) и често гостува на други симфонични оркестри в страната и в чужбина. Успява да се наложи като перфектен професионалист. Лауреат е на Втора награда на международния конкурс за диригенти “Николай Малко” в Копенхаген и Първа награда на международния диригентски конкурс “Димитри Митропулос” в Ню Йорк (за фантазията “Франческа ди Римини” от П. И. Чайковски). През 1969 г. Л. Бърнстейн го кани за свой помощник в Нюйоркската филхармония. Умира на 18 януари 1971 г. при самолетна катастрофа в Швейцария.

1885 г.

Роден е Асен Златаров - химик органик и биохимик, учен демократ и хуманист. Роден е в Хасково. Следва химия в СУ "Св. Климент Охридски", завършва обучението си в Женева. По-късно специализира химия на храненето и хранителните продукти в Мюнхен.

От 1910 г. е асистент в катедрата по органична химия и частен доцент (1920 г.) по физиологична химия в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". От 1920 г. е и частен доцент по биохимия, а след това и редовен доцент по химия на храненето при катедрата по органична химия, извънреден и редовен (1936 г.) професор в същата катедра на Физико–математическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". От 1929 г. до смъртта си е председател на Съюза на химиците в България.

Асен Златаров е основоположник на биохимията в България. Изследва състава, калоричността и начина на приготвяне на храните от българската национална кухня. Открива специфична реакция за нитритни йони, която е наречена на негово име. Изключително продуктивен, Асен Златаров изнася стотици научни съобщения и доклади, издава редица трудове, по-важните от които са: "Фитобиохимични студии", "Изхранването на България", "Приноси към ензимохимията на тежките метали", "Розата и индустрията за розово масло в България" и др. Сътрудничи на почти целия литературен печат, пише стихотворения, автор е на две лирични книги – "Цветя за него" и "Песен за нея" и на романа "В града на любовта".
Асен Златаров умира на 22 декември 1936 г.

1880 г.

Роден е Венелин Генев - политически и държавен деец, юрист, професор. Завършва право в Женева (Швейцария) и след завръщането си в България постъпва на преподавателска работа във Висшето училище в София (дн. Софийски университет "Св. Кл. Охридски").

През 1908 г. е избран за доцент, през 1913 г. - за извънреден професор, и през 1918 г. - за редовен професор. Занимава се с проблемите на общата теория на държавата и правото. Наред с преподавателската и научноизследователската си дейност, включва се и в обществено-политическия живот на страната. Влиза в редовете на Радикалдемократическата партия и става един от ръководните и дейци.

От май до октомври 1919 г. е министър на правосъдието. Участва в състава на българската делегация за изготвянето и подписването на Ньойския мирен договор 1919 г., след което до май 1920 г. е български пълномощен министър в Париж. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. преминава в редовете на Демократическия сговор, но през есента на 1925 г. го напуска и минава в опозиция на сговористкия режим.

В следващите години постепенно се оттегля от активна политическа дейност. След 9 септември 1944 г. заедно с Цв. Бобошевски и Т. Павлов е включен в състава на Регентството 1944 - 1946 г. По-късно минава в опозиция на отечественофронтовската власт, за която е преследван и интерниран вън от столицата. По-известни негови трудове са: "Правните отношения и правните институции", "Съвременно асоциационно право и дружествата с ограничена отговорност", "Историческото развитие на несъстоятелността в неговите главни моменти", "Историческото развитие на търговското право", "Държавата като колективна сигурност", "Научната и правна синтеза" и др.

1872 г.

Роден е Гоце Делчев - виден деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско. Идеолог, стратег и организатор на ВМОРО. Роден в Кукуш, той завършва гимназия в Солун. Става юнкер във Военното училище в София, откъдето е изключен заради възгледите си.

След това учителства в Ново село, Щипско, и в град Банско. Става активен деец на ВМОРО от 1894 г., когато се свързва с Д. Груев, един от основателите на организацията. По примера на Левски налага идеята за вътрешна мрежа от революционни комитети, става инициатор за изграждане на четническия институт като въоръжена сила на ВМОРО. Делегат е на Солунския конгрес от 1896 г. Заедно с Г. Петров изработва програма и устав на организацията.

Става член и задграничен представител на ВМРО и главен ревизор на четите. Привърженик е на въоръженото въстание като средство за постигане на целите, но се противопоставя на решенията на Солунския конгрес от 1903 г. за "повсеместно стратегическо въстание в Македония". Заедно с Д. Груев успява да ограничи активните въстанически действия само на територията на Битолския и Одринския революционни окръзи. На 4 май 1903 г., на път за конгреса на Серския революционен окръг, загива в сражение с турски аскер.


На тази дата умират:

2006 г.

Умира Павел Матев - български поет, писател, есеист и публицист. Роден е на 6 декември 1924 година. Завършва славянска филология в Софийския университет през 1949 г. Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949 - 1951 г.), председател е на Комитета за българите в чужбина (1978 - 1979 г.), председател на СБП (1988 - 1990 г.). За пръв път печата стихове през 1946 г. в старозагорския в-к “Литературен подем”. Стихотворенията му са преведени на много езици сред които са руски, немски, молдовски и полски език.

Някои съчинения: “Стихове” (1951 г.), “Дълг” (1955 г.), “Човешка тревога” (1960 г.), “Време, родина, любов” (1962 г.), “Родословие” (1963 г.), “Чайките почиват на вълните” (1965 г.), “Неоскърбени светове” (1969 г.), “Натрупани мълчания” (1973 г.), “Внезапни паузи” (1976 г.), “Когато птиците летят по-бавно” (1979 г.), “Повикан от щастливи бездни” (1982 г.), “Сърдечни затишия” (1985 г.), “В часа, когато сенките се раждат” (1987 г.), “Ти сън ли си” (1989 г.), “Ехо от олтара” (стих, 1992 г.), “Световъртеж” (1994 г.), “Бдения” (1996 г.), “Любов - магическа реалност” (стих., 1997 г.), “Смълчано време” (стих., 1997), “Преображения. Избрани произведения” (1998 г.), “Елегични изповеди”, (стих., 1999 г.) и др.

1992 г.

Умира Христо Христов - български историк и академик (1974 г.). Завършва Историческия факултет на Софийския университет през 1940 г. От 1953 г. е професор по нова и най-нова история на България в Софийския университет. От 1963 г. е директор на Института по история към БАН. Негови съчинения са: “Захари Стоянов. Обществена и политическа дейност” (1948 г.), “Революционната криза в България през 1918-1919 г.” (1957 г.), “Освобождението на България и политиката на западните държави (1876 - 1878 г.)” (1968 г.), множество публикации и др. Съавтор е на колективния труд “История на България” (т. 1-3, 1961 - 1964 г.).

1968 г.

Умира Димитър Димов - политически и военен деец, генерал. Роден е в с. Търново, Източна Тракия. От 1922 г. е член на БКП . Участва в Септемврийското въстание 1923 г. и след поражението му е заловен и хвърлен в затвора. Пуснат е на свобода през 1924 г. като след това продължава активната си политическа дейност.
Оглавява партийната организация в Ямбол. След априлския атентат 1925 г. е осъден на смърт, но по-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор. След като излежава 15 години е освободен. В годините 1943 - 1944 г. е командир на VI въстаническа оперативна зона и пълномощник на ЦК в Ямболския край. След 9 септември 1944 г. заема отговорни политически и държавни постове.

1901 г.

Умира Димитър (Мицо) Николов Делчев - български деец на македонско-одринското революционно движение, брат на Г. Делчев. Като ученик в Солунската българска мъжка гимназия се включва в революционно-освободителното движение, участва в терористични акции. От лятото на 1900 г. е в четата на Хр. Чернопеев.