5 април 1940 г. остава в историята с масовото убийство на близо 22 000 поляци по заповед на Сталин. Трагедията е известна като Катинското клане. Жертвите са взети като пленници, когато Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г. Разстрелите са извършени главно в гората край с. Катин (на 18 км западно от Смоленск, Русия) и в щабквартирата на НКВД в руския град град Калинин. 

2 години по-късно строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях принадлежат на полски офицери. Германците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия.  Страната настоява в комисията да участва Международният червен кръст, но Съветският съюз се противопоставя на това предложение. Германия провежда самостоятелно разследване. В него участва и българският патолог доц. Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където оттегля подписа си от заключението и заявява, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г. 

През 1943 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. Едва през 1990 г. Михаил Горбачов най-сетне признава, че СССР е виновен за разстрела.