Олимпийските игри, които остават в историята не с големите шампиони, а с бойкота и мечето Миша

Москва, Русия 19 Юли 2017, 08:46 6069 прочита 0 коментара

На 19 юли 1980 г. в руската столица Москва е запален огънят на XXII Летни олимпийски игри. Историята обаче ги помни не само с триумфа на големите шампиони, но най-вече с бойкота от Запада в разгара на Студената война и мечето Миша, което е техен символ.

През 1974 г. става ясно, че Съветският съюз за първи път в историята ще домакинства на Олимпийски игри. Москва изпреварва във финалното гласуване американския град Лос Анджелис (с 29 на 24 гласа).

През 1976 г. започва строителство на обектите за игрите. До 1 март 1980 г., по-малко от 4 месеца преди началото, от 97 олимпийски обекта са готови едва 56. Но не това е причината за бойкота на западните държави.

Нахлуването на съветски войски в Афганистан през 1979 г. става повод за налагането на икономически санкции на СССР и бойкот на олимпиадата.
Администрацията на американския президент Джими Картър оказва невероятен натиск върху страните от НАТО, тъй като доста от тях са били против бойкот на игрите. Канцлерът на ФРГ Хелмут Шмит официално обвинява САЩ за лошо отношение към съюзниците им.

В резултат на американския натиск игрите в Москва са бойкотирани от 65 държави, сред които Монако, Лихтенщайн, Сомалия и Суринам. Затова пък за първи път след игрите в Монреал през 1976 г. участие в състезанията решават да вземат 24 африкански държави. Преживяващият революция Иран не е поканен от МОК. Да присъства на игрите отказва и тогавашният генерален секретар на ООН Курт Валдхайм.

Към бойкота, обявен от Съединените щати, в крайна сметка се присъединяват и други страни, сред които Япония, Западна Германия (Шмит успява да убеди националния олимпийски комитет да не изпраща екип на игрите), Китай, Филипините, Аржентина и Канада. Великобритания, Франция и Австралия подкрепят бойкота, но дават свобода на своите атлети да участват, ако желаят. В резултат на това решение Великобритания и Франция изпращат много по-малочислени делегации от атлети от обикновено.

Игрите продължават до 3 август 1980 г. и са сред най-успешните за България. Страната ни печели 8 златни медала, като шампиони стават пловдивските състезатели Стоян Делчев /гимнастика/, Любомир Любенов /кану-каяк/, Асен Златев /вдигане на тежести/ и Петър Лесов /бокс/.